В средата на 70-те години студентът от Станфорд Рой Реймънд влязъл в един универсален магазин, за да купи на жена си бельо, припомня Мениджър Нюз. Това, което открил обаче, били ужасно грозни нощници с щампа на цветя – още по-противни под безмилостната флуоресцентна светлина на магазина – и продавачки, които го накарали да се чувства като перверзник, само защото е влязъл там.

След като осъзнал, че и други негови приятели са имали подобни изживявания, 30-годишният Реймънд видял в проблема възможност: да създаде магазин за бельо, предназначен да накара мъжете, пазаруващи там, да се чувстват комфортно.

Той си представил викториански будоар, обзаведен с тъмна дървена ламперия, ориенталски килими и копринени завеси. Избрал името „Виктория”, за да извика асоциация с пуританизма и строгите нрави на Викторианската епоха в Англия; но макар на пръв поглед да е прилична жена, „тайните” на Виктория винаги ще се крият под строгата й фасада. През 1977 г. Реймънд и съпругата му събират 80 000 долара от собствените си спестявания и от заеми от роднини, наемат площ в малък универсален магазин в Пало Алто, Калифорния, и така се ражда Victoria’s Secret.

За да разберем колко новаторска е била идеята на Реймънд, си заслужава да си припомним част от контекста, в който е родена. През 50-те и 60-те години на миналия век бельото се произвежда, за да е практично и трайно. За повечето американски жени чувствените му варианти са запазени само за медения месец и за годишнините. През останалото време бельото е необходимост, не забавление.

Victoria’s Secret променя всичко това, отчасти благодарение на каталога си, разпращан на клиенти от цялата страна. Днес компанията има магазини по целия свят, а годишното й модно шоу струва 12 млн. долара, излъчва се по телевизията и превръща моделите си – Ангелите на Виктория – в международни звезди.

Пет години след като основава Victoria’s Secret Реймънд вече е отворил още три магазина в Сан Франциско. До 1982 г. компанията продава стоки за над 4 млн. долара годишно. Нещо във формулата на Реймънд обаче не работи. Според книгата на Майкъл Силвърстийн и Нийл Фриски „Да продаваш”, по това време Victoria’s Secret е пред банкрут.

И тук се появява Лесли Уекснър – мъжът, който започва бума на масовите продажби на спортни дрехи с магазина The Limited. „Влязох в един малък магазин, който беше викториански – не английски викториански, а като бардак от епохата, обзаведен с червени плюшени канапета”, разказва той за първата си среща с марката. „Там обаче имаше много секси бельо, каквото до този момент не бях виждал.”

Уекснър бързо съзира какъв е проблемът на досегашния бизнес модел – като се фокусира върху магазини и каталози, които се харесват на мъжете, Реймънд е забравил да си привлече почитателки измежду жените. Уекснър разбира, че дамите се чувстват точно толкова неудобно в магазините на Victoria’s Secret, колкото някога се е почувствал Реймънд в онзи ужасен универсален магазин.