Нероденото бебе „знае“ дали е желано. Чува, усеща, дори може да учи

Дишай, мисли позитивно

Росица Божкова е психолог, дула (помощница преди, по време и след раждането) и инструктор по пренатална йога. Започва да възпитава и трите си деца още преди да са се родили. Днес стотици майки се обръщат към нея, за да възстановят онова древно знание, което Росица казва, че е било забравено преди векове, но което съществува у всяка от нас – как да общуваме с детето си и да го подготвим за живота след раждането.

Предполага се, че с израстването на човечеството жената най-накрая ще стигне отново до древната идея, че може да направи много повече за възпитанието на своето дете, преди да го роди, отколкото след това. Това е

древно знание, което е било използвано някога от нашите предци,

но впоследствие е загубено в тъмните векове, и този процес е станал напълно несъзнателен, без личното, целенасочено участие на майката.

Разбира се, това може да продължи в същия дух, казва Росица, но ако искаме по-висока степен на осъзнаване, е добре да започнем още от утробата. Всяка жена решава сама, никой не може да й го наложи. Ако тя стигне до извода, че като преживява положителни емоции и съзнателно работи върху изграждането на своя характер по време на бременността, ще даде най-добрия старт за бебчето си, тогава би избрала да участва в този процес.

Но какво носят хубавите емоции

на мама през бременността? Ами детето й ще е по-спокойно и по-позитивно. Когато обаче през тези така важни 9 месеца преобладават негативните преживявания и бъдещата майка не се опитва да ги трансформира, естествено е да се очаква по-тревожно дете.

Пренаталното възпитание се случва, независимо дали жената го прави съзнателно или не. Но когато е решила да бъде активна, да премине през практики, които успокояват ума и емоциите, тогава и ефектът е по-голям.

Росица смята, че най-доброто нещо, което бъдещите майки могат да направят, са

дихателните практики,

тъй като дълбокото дишане успокоява, независимо какво се случва. Всъщност проблемът идва не от това, което се случва, а от начина, по който го възприемаме. Така бременната жена постепенно се научава да възприема живота от позитивната му страна и да знае, че всичко, което се случва, е за нейно добро. Тренира се да израства в предизвикателствата, а не да страда от тях. Йога, психологически методи – начините са различни.

Дали така бихме могли да се „справим” с трудните деца

на новото време? Децата, с които е работено още в утробата и които са получавали достатъчно любов и внимание, са доста по-спокойни. Те нямат нужда от агресивно поведение, каквото някои изработват, за да си вземат вниманието и любовта, които не получават по друг начин, обяснява Росица. Т.нар. трудни деца са всъщност продукт на една система без истински ценности. Малките не са виновни, че са попаднали в свят, който тотално ги обърква със своите послания.

Като психолог Росица често вижда връзката между проблемите на хора, които я посещават, родовата травма и онова, което им е било заложено по време на бременността на майката.

При нея веднъж дошъл мъж, който се оплакал,

че унищожава всичко, което обича, всички свои връзки. Оказало се, че майка му е имала големи колебания дали да не направи аборт, бащата ги е изоставил и така двамата родители са предали невербално послание на сина си, че той не заслужава да живее и да бъде щастлив. Според специалистката получените на този ранен етап от развитието послания са довели впоследствие до провокативното поведение на човека, който не е могъл сам да овладее тези несъзнателни процеси. Препоръчах му да се обърне към специалист по холотропно дишане, хипноза или други методи, в които спомените да се преживеят наново, казва тя. Тогава хората се разотъждествяват от проблема, за да може личността им отново да стане цялостна.

Разказвах му за света

От наученото в курсове Миглена Делчева е прилагала разговори с бебето и визуализации. Разказвала му е за света, за предстоящото му раждане, представяла си е как е разположено в корема й и как излиза. Миглена нарича ефекта от това „чудесен”. Тя е успяла да обърне бебето в главично положение, когато вече са й предлагали секцио! През цялото време е имала усещането за пълноценно общуване с детето си, знаела е какъв характер ще има. При следваща рожба не би променила нищо. „Ако успея да направя същото както за това дете, ще го смятам за голям успех”, казва Миглена.

Дарявах му качества

Милена Петрова е използвала релаксация и разговори с бебето – описвала му е света, в който то ще дойде, живота, който ще имат. „Дарявах/вменявах му качества и нагласи, които мисля, че ще са му полезни.” Така според Милена се изгражда връзка с бебето и се намалява стресът по време на раждане.

Един концерт не стига

Нели ражда големия си син преди промените, когато у нас и дума не става за предродово възпитание. Тя обаче попада на информация за това, че майката може активно да въздейства върху бебето си още докато то е в утробата й, и решава да опита. Казва, че е била наясно какво дете иска, с какви качества, как да се развива. Знаела, че ще има синове, още преди да забременее.

Щом забременява, си изготвя програма, съобразена с биологичния часовник, и стриктно я следва – ставане в определен час, физическа подготовка, четене на приказки на нероденото бебе, разговори с него, слушане на музика (класическа - заради фините й вибрации), гледане на филми, разходки сред природата и общуване с нея. По същото време завършва едновременно две специалности в Софийския университет – икономика и психология.

Възпитава сина си така, както се възпитава родено дете, и е убедена, че му е въздействала. Иван става точно такъв – подреден, със своя собствена програма, свири на пиано, говори 5 езика, чете много, креативен е, има интерес към науките и, както казва Нели, е с прекрасно логическо и творческо мислене.

С малкия син е по-различно. Той идва непланирано, малко след батко си. Заради трудностите, през които преминават по това време, Нели започва да работи с него по-късно. Опитва се да компенсира напрежението и затова е много по-внимателна с детето, влага повече емоция в пренаталното му възпитание. Всяко отношение на майката към нероденото дете и средата, в която живее, както и всичко, през което преминава, се отразяват върху развитието му, казва Нели. Според нея всяко дете е отделна личност и подходът трябва да е специфичен.

Но не е достатъчно да си направиш програма. Не може да отидеш на един концерт, докато си бременна, и да очакваш детето ти да има трайни интереси към музиката. Трябват постоянство, осъзната отговорност, познаване на добри практики, търпение и много любов.

Автор: Таня Иванова