5. Безстрашност

Пилотът Брус Макинес тества новия си състезателен Форд по една писта в Кънектикът. В един момент с трясък долният панел се стоварва на асфалта със скорост 150 км/ч. Сред дим и искри Макинес излита от писатата, насочвайки се право към 60-сантиметра висока бетонна стена. Без спирачки, без контрол над волана и само секунди преди удара, той си спомня как в пълно спокойствие си казва: „Това ще ми откъсне краката.” И въпреки че никога по-рано не му се е случвало, автоматично знае какво да направи. Удря на първа скорост и пуска съединителя. Фордът се завърта на 180 градуса и се хлъзва в стената. Сблъсъкът смачква машината, но металът обира удара, докато пилотът остава невредим. Когато аварийните екипи го изваждат от колата, Макинес се отдалечава спокойно от катастрофа, в която е можел да загине. Едва след повече от 10 минути усеща пулсиращата болка, която му подсказва, че си е счупил стъпалото. Преживяването на Макинес е нещо, което оцелелите от животозастрашаващи ситуации споделят отново и отново.

Когато дойде моментът на истината, емоциите изчзват. Едва по-късно, когато опасността е отминала, колената омекват и започва треперенето. „Емоциите са полезни, когато искаш да оцениш нещо, като си казваш „Какво мисля за това? Добро или е, или лошо?” – казва психологът Дейвид Игълман. „Но в ситуация, в която летиш към челен сблъсък, знаеш, че е лошо, и няма нужда да използваш подобни неща.” Добре е да го знаем, ако някой ден самите ние изпаднем в голяма опасност. Въпреки че механизмът на страха може понякога да ни пречи, той е направен, за да ни спасява. Можем да мислим за него като за второ аз, което тайно живее вътре в нас, вечно бдящо и готово да излезе на бял свят при нужда. Помнете че мехазнизмът на страха може да ни помогне да направим неща, които иначе са невъзможни. Кризисните ситуации имат и светла страна. Те ни дават възможност да се срещнем с част от себе си, коятно иначе никога не бихме опознали – да открием колко сме силни в действителност.

По материал от Psychology Today