Щастието е в гените

05 ноември 2016 г., 03:38
5142

Текст от архива. Автор: Елена Панова Снимка: Shutterstock

Затова учените приемат „лошите” варианти на гените просто като рискови фактори, но не и като биологичния вариант на лошата съдба. „Важно е да се разбере, че някои хора са по природа по-въздържани или просто изтощени от лични проблеми и затова по-трудно общуват с останалите – уточнява Серена Родригес Сатурн от Орегонския университет, която е един от авторите на изследването на „вродената доброта”. – Ако тези хора се озоват в по-комфортна за тях самите среда, която по естествен път благоприятства произвеждането на окситоцин в тялото, те могат току-виж да изпълзят от черупката си и да се почувстват по-добре в собствената си кожа.”
Въпреки това тези две доказателства, че генотипът ни влияе сериозно върху характера и личността, а оттам и върху личната ни съдба, не са за подценяване. Оказва се, че

дори случайно срещнатите непознати могат да „надушат”

инстинктивно дали сме получили подарък от майката природа, или сме изтеглили двете къси сламки. Изследването на Родригес Сатурн показва, че когато доброволци трябва да оценят личността на непознати хора при първата среща, оценките поразително точно съвпадат с „предсказанията” на генотипа. В девет от десет случая хората със „социалния” ген били описани като учтиви, интересни и приятни за общуване. В девет от десет случая носителите на „А” варианта били оценени като недостойни за доверие, подозрителни и скучни.

Затова следващия път, когато сервитьорката ви се сопне, не търсете причината в себе си – тя и без това е там, – а потърсете сили да погледнете ситуацията през по-розови очила. Съзнателното търсене на позитивни емоции и преживявания дори там, където ги няма, може да научи организма ни, че светът всъщност е хубав – и да започне да ни дарява с онези порции от хормоните на любовта и доволството, които все пак са останалите две трети от формулата на щастливия живот.

Автор: Елена Панова

Страници

Ключови думи:
Коментари