По-лесно е да се поставим на мястото на друг, когато самите се чувстваме по подобен начин. Но съчувствието има граници: то не се простира върху хора с различни политически виждания. Това е изводът от изследване, публикувано в сп. Psychological Science.

"Политическите възгледи са изключително натоварени с емоции. Хората са склонни да пламват на тези теми", пишат учените от Университа на Мичигън, САЩ, като обясняват защо са избрали да включат политически елемент в изследването си.

Всъщност те изследвали до каква степен начинът, по който се чувстваме и определени физически състояния влияят върху способността ни за емпатия. Някои състояния са толкова интензивни, че сме склонни да ги проектираме върху другите - на мен ми е студено, значи ти е студено и на теб.

Затова учените първо избрали две групи хора. Първата се състояла от хора, които чакат на автобусна спирка през зимата, а втората - от четящи на топло в библиотеката.

И на двете групи дали да прочетат следната история: един човек - либерал, защитаващ правата на гей хората или консерватор, привърженик на традиционното семейство - отива на излет през зимата, но се загубва в планината без храна, вода и допълнителни дрехи.

След прочитането на историята, хората били запитани дали глада, жаждата или студа са били най-неприятни за туриста, какво съжалява най-много, че не си е взел, и какви са собствените им политически възгледи.

Както се очаквало, хората, мръзнещи на спирката били много по-склонни да разберат умиращия от студ герой от разказа, но само в един случай - когато политическите им възгледи съвпадали с неговите.

Ако били на противоположни позиции, преценката за това колко му е студено не се различавала от тази на седящите на топло.

Следващ експеримент показал същия резултат - участниците, които хранили със солени храни в лабораторията били по-малко склонни да почувстват жаждата на загубилия се турист, когато имал противоложни на тях възгледи.