Когато дошъл сетният час на един мъдър Учител, учениците се събрали край леглото му да се сбогуват с него и казали:

- Ти винаги ще си останеш нашият Учител. Но никога не си ни разказвал кой беше твоят Учител.

Мъдрецът отвърнал:

- Имал съм стотици учители, но ще ви разкажа за трима от тях.

Първият беше един крадец.

Веднъж се загубих в пустинята и когато най-накрая успях да се добера до някакво селце, всички отдавна спяха и домовете им бяха залостени. Обикалях от къща на къща и накрая попаднах на един човек, който се опитваше да пробие дупка в стената на чужд дом, за да го обере. Попитах го къде мога да отседна, а той ми отговори: „По това време на нощта трудно ще намериш подслон, но можеш да пренощуваш при мен, ако не те притеснява, че съм крадец." Оказа се прекрасен човек и аз останах при него цял месец. Всяка вечер ми казваше: „Отивам на работа. Ти си почивай." Когато се връщаше, го питах: „Успя ли?" А той отговаряше с усмивка: „Днес – не." След което казваше: „Бог е милостив, утре непременно ще стане." Запомних добре урока на вярата и си я повтарях всеки път когато бях на ръба на отчаянието.

Вторият ми учител беше едно куче.

Веднъж приближих до бистър поток, умиращ от жажда, и точно преди да се наведа да пия, се появи и едно куче, което също искаше да се напие с вода. Но щом погледна в потока, видя отражението си и се изплаши. Залая и отскочи назад. Жаждата му обаче бе толкова силна, че след малко се върна. Накрая, напук на страха, просто скочи във водата и страхът му изчезна. Така разбрах, че когато искаме нещо много силно, просто трябва да скочим срещу страховете си.

А третият ми учител бе едно момче.

Веднъж се озовах на свечеряване в един град. По пътя си срещнах момче, което носеше горящ светилник. Видях, че е младо и още зелено, и реших да се пошегувам с него и го попитах:

- Имаш ли огънче?

- Да, господине. - отвърна почтително момчето

- А то откъде идва? – продължих да се шегувам. Тогава момчето духна срещу пламъка и каза:

- Видяхте ли, огънчето взе, че си отиде? Кажете къде отиде?

Не казах нищо и продължих по пътя си. Това беше моментът, който разтърси егото ми, разделих се с глупостта, наглостта и предразсъдъците си и така разбрах колко е важно да се разделяме с това, от което нямаме нужда.

 Редакция: обекти.бг