Имало едно време едно малко момче, което било с много лош характер. Било невъздържано и вечно се карало с другите хора. Един ден баща му отишъл при него с торба, пълна с гвоздеи, дал му я и му казал:
“Сине, трябва да се научиш да контролираш избухливостта си. Затова, ето ти тази торба с пирони и всеки път когато си изпуснеш нервите, забивай по един от тях в оградата на нашата къща!”
На първия ден момчето забило 37 гвоздея в оградата! Но през следващите няколко седмици то се мъчело с всички сили да се контролира и да овладява емоциите си и броят на пироните, които забивало в оградата намалявал с всеки изминал ден. То открило, че е дори по-лесно да овладява гнева си, отколкото да забива пирони!
Най-накрая настъпил денят, в който момчето не се скарало с никой, не изпуснало нервите си нито веднъж и не забило нито един пирон в оградата. Радостно то споделило новината с баща си. А той отвърнал:
“Изключително много се радвам сине за твоя успех. Отсега нататък, всеки ден, в който успееш да овладееш гнева и емоциите си, изваждай по един пирон от оградата!”
Дните минавали, момчето пораснало малко, но дошъл най-добрият ден досега! Това бил денят, в който то можело да каже на баща си, че в оградата не е останал нито един гвоздей! Бащата хванал сина си за ръката и го завел до оградата. Там му казал:
“Справи се добре, но погледни дупките от пироните в оградата. Тя никога няма да бъде същата! Същото е и при отношенията ти с хората – когато не успееш да контролираш емоциите си, ти казваш лоши думи или правиш лоши неща, които оставят белези, точно както дупките от пирони!”
Можеш да забиеш нож в човека срещу теб и после да го извадиш. Но без значение колко пъти ще кажеш “Съжалявам!”, раната му ще е още там. А раната, причинена от думи боли по същия начин както тази, причинена, чрез физическо действие!
