Някога живял човек, който странял от другите хора. Не понасял алчността и егоизма на останалите в селото. По тази причина всички го намирали за странен и не общували с него. Той винаги правел това, което му диктуват сърцето и разумът и не се влияел от чуждото мнение. Веднъж един човек го попитал:

– Защо не се опиташ да бъдеш като другите хора? Така няма да те отбягват и ще бъдеш приет.

– Тогава няма да бъда себе си – отговорил странникът, – за мен е важно да не изневерявам на вътрешните си убеждения.

– Но ако се държиш като всички останали, ще имаш много приятели – настоявал човекът.

– Не ми трябват такива „приятели“ – отвърнал странникът.

Изминало време и при него отново дошъл същият човек. Решил да го предизвика и да му даде урок.

– Ей там, в долината открихме златна мина. Ела с нас да търсим злато.

Странникът тръгнал след него, а човекът доволно му рекъл:

– Видя ли, че си като всички останали? Щом чу за злато забрави вътрешните си убеждения.

Странникът премълчал и само се усмихнал.

В мината много от селяните намерили злато. Странникът открил една монета и тръгнал към дома си. Само човекът, който го довел, не открил нищо.

– Ако беше наистина различен, нямаше да дойдеш тук – подвикнал той след странника, озлобен, че само той останал с празни ръце. – И ти си алчен като всички останали.

Странникът нищо не му отвърнал.