В едно село живели двама мъже, които носели едно и също име - Хоакин Гонсалес.

Единият бил свещеник в местната църква, а другият - шофьор на такси.

Съдбата пожелала двамата да умрат в един и същи ден.

Стигнали пред небесните двери, където ги очаквал свети Петър.

- Как се казваш? - попитал свети Петър първия покойник.

- Хоакин Гонсалес.

- Свещеникът?

- Не, не, шофьорът.

Свети Петър погледнал тефтера си и казал:

- Добре, заслужил си да бъдеш в рая. За теб са приготвени тази златоткана туника и този платинен жезъл с инкрустирани рубини. Можеш да влезеш...

- Благодаря, благодаря... - казал шофьорът. Минали още двама или трима души, след което дошъл редът на другия герой.

Как се казваш?

- Хоакин Гонсалес.

- Свещеникът...

- Да.

- Много добре, чадо. Заслужил си да бъдеш в рая. За теб са приготвени тази ленена роба и тази дъбова тояжка, инкрустирана с гранит.