Имало едно време един много възрастен фермер, който обработвал едно и също поле в продължение на много години. Случило се конят му да избяга.

Когато съседите чули лошите новини, те решили да посетят стария мъж и да покажат съпричастност.

"Какъв лош късмет!" – казали всички в унисон, показвайки съчувствие към фермера.

"Може би" – отвърнал възрастният мъж.

На следващата сутрин избягалият кон се завърнал, водейки със себе си още три диви коня.

"Какъв късмет те сполетя! Бедата се превърна в сполука!" – удивили се съседите на благополучието и добрия късмет на възрастния мъж.

"Може би" – казал само фермерът.

С настъпването на новия ден синът му се опитал да язди един от неопитомените коне, но бил изхвърлен на земята от съпротивляващото се животно и си счупил крака. Съседите отново дошли, за да покажат съпричастност към страданието на възрастния мъж.

"Какво нещастие! Сега синът ти няма да може да ти помага с работата на полето. Как тогава ще обработиш земята и каква храна ще ти остане за зимата?" – започнали да се вайкат съседите.

Единственият отговор на фермера били думите – "Може би." 

Още един ден отминал, а новото утро довело със себе си група официални представители на войската, които набирали нови кадри за армията. Виждайки, че кракът на сина на фермера е счупен, те решили да го подминат.

Съседите, вече запознати с историята на възрастния мъж, отново го поздравили за необикновения късмет, благодарение на който той е успял да запази сина си.

"Може би" – казал само фермерът.