Една зимна нощ в провинцията, където се намирал голям манастир, имало обилен снеговалеж. Сутринта учениците трябвало буквално да газят до кръста в снега, за да стигнат до залата за медитация. Учителят събрал всички ученици и ги попитал:
- Кажете какво трябва да направим сега?
Първият ученик казал:
- Следва да се помолим снегът да се стопи.
Вторият предложил:
- Необходимо е да изчакаме всеки в килията си, а снегът рано или късно ще изчезне.
Третият казал:
- На всеки, който е познал истината, трябва да му е все едно - дали има сняг или не.
Учителят заявил:
- А сега чуйте аз какво ще ви кажа.
Учениците притихнали, за да чуят висшата мъдрост. Учителят ги огледал, въздъхнал и казал:
- Грабвайте лопатите и действайте!
Каква е поуката ли: да не забравяме никога това, което наистина помага - действието!
