Всеки от нас се е сблъсквал с грубостта и злобата, но малко са тези хора, които умеят правилно да реагират на злобата, обидите и ненавистта.
Необходимо е да се научим да излизаме достойно от такива ситуации, дори когато емоциите набират сила.
Винаги помнете, че най-често обиждат и нагрубяват нещастните хора. Така че няма смисъл да отговаряме или да се обиждаме.
Най-добре е да постъпим като мъдрия самурай от притчата:
Мъдър самурай обучавал младите си ученици на бойно изкуство. Той споделял с тях уменията си и опита си. Веднъж по време на занятия един млад воин, който се ползвал с лоша слава, се намесил. Той се славел като много дързък и жесток.
Младият воин обичал да провокира околните. Той си избирал жертва и я засипвал с ругатни. Вбесеният противник се опитвал да накаже насилника. Само че яростта, която изригвала в него, му затъмнявала съзнанието. Заслепен от нея, допускал грешка след грешка и в резултат свадливият воин го побеждавал много лесно.
Ето и този път воинът започнал да оскърбява самурая. Само че той не обръщал на това никакво внимание и продължавал спокойно да преподава знанията си на учениците. Побойникът отново и отново се опитвал да обиди наставника, но той все така оставал невъзмутим. В края на краищата насилникът стигнал до крайно раздразнение, но така и не успял да вбеси самурая.
Когато агресорът си тръгнал, учениците попитали самурая защо търпял нападките на неканения гост. Та нали може да се бие с него и да му даде урок.
Но мъдрият самурай отговорил: „Към злобата, завистта и оскърбленията трябва да се отнасяме като към подарък, който не бива да приемаме. Ако ти не приемеш подарък, то тогава той кому принадлежи?“
„Принадлежи на този, който го носи“, отговорили учениците.
„Точно така завистта и ненавистта докато не ги приемеш, остават у този, който ги носи“, продължил мъдрият самурай.
Не се поддавайте на злобата и на грубостта на околните. Запомнете - силата в ситуацията винаги е у вас.
