В училище наричат едно мое познато 15-годишно момиче „поничка“.

Най-противни са й часовете по физическо, когато целият клас дюдюка, наслаждавайки се на всеки неин пропуск.

Това момиче не е дебело. То просто е малко по-едро, отколкото явно е прието в училището им за най-красивите и стройните.

Представям си колко е унизително, когато загубилите човешки облик пубери – кой знае защо, винаги момчета – крещят с пълно гърло, че имаш голям задник. И се „шегуват“ по въпроса (можете да си представите нивото на остроумие).

Тези надарени деца ще станат възрастни. Които, разбира се, вече са се научили да не казват на глас всичко, което мислят, но реално си остават същите варвари.

Момчетата, които са обиждали момичета, стават мъже. И смятат, че имат право да ни съдят за това как изглеждаме.

През лятото във вестник „Гардиан“ се появи статия на една англичанка, на която един мъж казал – вече почти в леглото – че е „твърде стара“ за него.

Всеки човек може да бъде твърде стар за някого. Или твърде млад. Или слаб, или дебел.

Същността е в това, че когато един мъж казва на жена, че е „стара“, той нарочно иска да я обиди. За жените да си стара е присъда. И всички знаем това, колкото и да е нелепо.

Мъжете са жестоки. Дори когато се опитват да ни обичат, пак са жестоки.

Помня как момчетата в училище „ухажваха“ най-хубавите момичета – те ги тормозеха. В класа ни имаше една Катя – невероятна красавица. И просто не можех да разбера защо съучениците се издевават над нея. Докато една обща приятелка не ме погледна учудено и не поясни, че всички са влюбени в нея.