По това време исках просто да се прибера у дома, където можех просто да си почина и да разсъждавам върху това колко несправедлив е животът.



И така, в средата на декември се върнах обратно в Индонезия, два дни по-късно ме оперираха. За съжаление не можаха да спасят левия ми яйчник. Аз обаче се почувствах обичана от майка си и сестра си, бях в безопасност при тях. Най-накрая можех да споделя проблемите си със семейството и да получа така необходимата утеха.



Не притежавах мъжа, когото обичам. И въпреки това в живота ми беше останала все още любов.



Резултатите от патологията показаха, че туморът е доброкачествен. Тъй като обаче вече притежавах ракови гени, нямах друг избор – трябваше да променя нещо и да започна да водя по-здравословен начин на живот.



Докато използвах времето, за да се възстановя от раздялата, загубата и операцията, успях да отпразнувам Коледа и Нова година с цялото си семейство, които ме подкрепяха и приеха с отворени ръце.



Не бях напълно окей, но все още стоях на крака.



Миналата година мислех, че съм щастлива, но в края на краищата осъзнах, че съм изгубила себе си в тази връзка. След това, когато изгубих и бебето, си помислих, че съм изгубила всичко.



И въпреки това ако не беше именно този спонтанен аборт, нямаше да науча за тумора.



Понякога и най-лошите неща могат да ти донесат нещо положително.



Поглеждайки назад, осъзнавам, че направих много грешки. Останах във връзка, въпреки че за един от двама ни тя вече беше приключила. Защо? Просто нямах смелостта да си тръгна. Самозалъгвах се, за да не се налага да приемам това, което се беше случило.



Аз обаче вече се уча да прощавам и да се грижа за себе си – и психически, и физически.



Най-накрая приемам, че е окей да не си окей.



Няма нищо лошо в това да плачеш, когато загубиш нещо. Няма нищо лошо да оплакваш мечтите, които не са се превърнали в реалност. Няма нищо лошо да тъгуваш, да не знаеш какво да правиш.



Чрез събитията в живота ни – били те добри или лоши – ние научаваме кои сме и какво ни кара да се държим по определен начин. Целта не е да създадем сценарии тип „и заживели щастливи заедно…“. Важно е да вървим напред стъпка по стъпка и да приемаме, че понякога ще ни очакват времена, в които няма да се чувстваме щастливи.