Родителите правят всичко по силите си, за да отгледат добро и възпитано дете. Понякога обаче и най-добрите грешат – съзнателно или не. Или пък повтарят грешите на своите настойници.

Уви, това често води до сериозни психологически проблеми за децата, пише BrightSide.

Например…

Проблеми в личния живот, липса на доверие

Ако родителите съветват детето да не вярва на никого, то ще им повярва и ще възприеме света като враждебно място, пълно с капани. Такова дете няма да може да се довери и на приятелите си, които са доказали лоялността си. То винаги ще живее в съмнение.

Раздразнение, депресия, липса на самостоятелност

За подобно нещо са виновни онези родители („хеликоптери“), които кръжат около децата си постоянно. Намеренията им са добри, но подобна  свръхзагриженост води до психологически проблеми у детето. Ако не можеш да вземеш важно решение, без да се обадиш на родителите си за съвет, най-вероятно и твоите родители са прекалили с усилията да те предпазят от целия свят с изрази от типа „Не пипай котката! Ще те одраска!“, „Не сядай на ръба!“, „Не прави това!“. Ако детето постоянно чува такива заповеди, ще го е страх да вземе каквото и да е решение само. Освен това ще бъде пасивен и безотговорен възрастен.

Тежки зависимости, екстремни спортове

Ако родителите говорят постоянно на детето си колко проблеми причинява, то рано или късно ще достигне до заключението, че светът би бил по-добре без него. Вследствие на това то се превръща във възрастен, който постоянно търси и намира начини да се самоунищожи. Било то чрез наркотици, алкохол, екстремни и много опасни спортове.

Неспособност да се отпуснеш

"Престани да се лигавиш", „Бъди сериозен/сериозна!“, „Не се дръж като бебе!“ – подобни фрази превръщат децата във възрастни, които никога не могат напълно да се отпуснат, които не разбират децата и мразят незрелите хора около тях. Те са винаги сковани и не могат да се забавляват.

Ниско самочувствие, желание да бъде някой друг

Никога не сравнявайте децата си с други, по-успешни техни връстници. Отново водени само от положителни подбуди, родителите минават опасна граница. Израствайки, детето, което е свикнало да не е никога достатъчно добро, винаги да има по-успешни от него, си създава комплекс за малоценност. Това е изключително опасен комплекс, защото може да породи дори омраза на човека към самия себе си, че не се е справил по-добре с определени задачи и че не е реализиран достатъчно.