Започнах да отговарям така толкова често, че накрая поставих отговора на мястото за запитвания в сайта си, просто вече бях изморен постоянно да го копирам и поставям.

Ако нещо във връзката ви притеснява, трябва да го кажете. Казвайки го, изграждате доверие, а доверието води към близост. Може да заболи, но въпреки това трябва да го направите. Никой няма да поправи връзката ви вместо вас. Нито пък трябва. Подобно на мускулите, които растат чрез болка. Подобно на мускулите, които израстват чрез болка и стават по-здрави, така и (понякога) си струва да направим връзката си малко по-уязвима. Само по този начин ще можем да я заздравим.  

Доверието бе вторият най-често споменаван елемент на здравата връзка (след уважението). То е пряко свързано с ревността и верността – доверете се на партньора си, когато излиза сам, не губете увереност и не се гневете, ако го видите да говори с някой друг и т.н.

Но доверието е много повече от това. Защото когато става дума за дългосрочни перспективи, нещата загрубяват. Ако утре се разболеете от рак, имате ли доверие на партньора си, че ще остане до вас, ще го оставите ли да се грижи за вас? Доверявате ли се на партньора си достатъчно, че да го оставите да се грижи сам за детето ви в продължение на седмица? Имате ли му доверие, че няма да се обърне срещу вас и няма да започне да ви обвинява, когато сгрешите?

Това са трудни за прилагане неща. Още по-трудно е да се мисли за тях в началото на една връзка. Тогава е лесно да се доверим. Все едно да кажем „Ох, забравих си телефона вкъщи, вярвам ѝ, че няма да го продаде, за да си купи крек… или поне се надявам.“ Но колкото по-сериозно сте се посветили един на друг, толкова по-взаимосвързани стават животите ви и толкова повече ще трябва да разчитате на партньора си, че ще действа във ваш интерес, когато отсъствате.

Както се пее в една стара песен на Бен Фолдс: „Струва ми се, ако не можеш да се довериш, не може и да ти се има доверие.“ Недоверието обикновено поражда недоверие. Ако партньорът ви претърсва вещите ви, обвинява ви, че правите неща, които не правите, и се съмнява в намеренията зад всяко ваше решение, съвсем естествено е и вие да започнете да се съмнявате в неговите намерения – защо е толкова несигурен? Ами ако всъщност крие нещо?

За да поддържате доверие в отношенията, и двамата трябва да бъдете напълно открити и уязвими. Това е ключът:

  • Ако нещо ви притеснява, кажете го. Това е важно, не само защото така се обръща внимание на проблемите още при появата им, а и защото така показвате на половинката си, че не криете нищо.
  • Сещате ли се за онези неудобни неща, които ви карат да се чувствате уязвими? Които мразите да споделяте с хората? Обсъждайте ги с партньора си. От една страна, това ще ви подейства оздравяващо. От друга – и двамата ще научите повече за своите несигурности, както и за начините, по които всеки от вас ги компенсира.  
  • Спазвайте обещанията си. Единственият начин да възстановите доверието, след като е било предадено, е като наново се докажете с времето. Но не може да се докажете, докато не признаете предишните си грешки и не ги поправите.
  • Научете се да разграничавате съмнителното поведение на партньора си от собствените си несигурности (и обратно). Това е трудно и най-вероятно ще се наложи известно противопоставяне, докато се изясните. Уви, когато двойките се карат, обикновено единият мисли, че случилото се е напълно „нормално“, докато другият – точно обратното.  Често е изключително трудно да се разбере кой се държи ирационално, подтикнат от несигурностите си, и кой - разумно и просто се защитава. Бъдете търпеливи при определянето на причините за нещата и когато се окаже, че причината е голямата ви, груба несигурност (а, повярвайте ми, понякога наистина е тя), бъдете честни. Признайте си. И се постарайте да се поправите.

Доверието е като порцеланова чиния. Ако я изпуснете и се счупи, с достатъчно внимание и усилия, може да я съберете отново. Ако пак я изпуснете, ще се пръсне на два пъти повече парчета. Съответно - ще изисква двойно повече време и усилия, за да я съберете отново. Ако обаче я изпускате постоянно и се счупи достатъчно пъти, ще се раздроби на толкова много парченца, че повече никога няма да можете да я съберете, независимо какви усилия полагате.

5. Здрава връзка означава две здрави личности.

„Разберете – щастието зависи от вас. Това НЕ е работа на половинката ви. Не казвам, че не трябва да правите мили неща един за друг, или че партньорът ви не може да ви ощастливява понякога. Имам предвид, че не бива да очаквате партньорът ви да ви направи щастлив. Това не е негова отговорност. Открийте какво, като индивид, ви прави щастливи, бъдете щастливи със себе си, а след това внесете това във връзката.“ – Манди.

Във връзките се правят много „саможертви“. От вас се очаква да поддържате щастието във връзката, като постоянно жертвате себе си в името на партньора си и неговите желания и нужди.

Има известна истина в това. Всяка връзка изисква участниците в нея понякога съзнателно да се откажат от нещо.  

Проблемът е, когато щастието във връзката зависи изцяло от другия и двамата постоянно жертват нещо. Препрочетете го. Звучи ужасно. Напомня ми за една стара песен на Мерилин Менсън, „Застрелях се, за да те обичам. Ако обичах себе си, щях да застрелям теб.“ Връзка, изградена на жертви, е трудна за поддържане и в крайна сметка ще започне да вреди и на двамата.

„Скапаните, основани на взаимозависимост връзки, се характеризират с вродена стабилност, защото и двамата сте заклещени в негласна сделка да търпите лошото поведение на другия, тъй като той търпи вашето, а никой не иска да е сам. На пръв поглед изглежда, че правите компромиси в името на връзката, защото всички така правят. Истината обаче е, че възмущението се натрупва и всеки става емоционален заложник на другия, вместо да се изправи пред собствените си проблеми и да ги разреши (между другото, отне ми 14 години, докато го осъзная).“ – Карън

Една здрава и щастлива връзка изисква две здрави и щастливи личности. Ключовата дума тук е личности. Това означава двама души със собствена индивидуалност, свои собствени интереси и гледни точки, както и неща, които правят сами в собственото си време.

Ето защо опитът да контролирате партньора си (или да се поверите на неговия контрол), за да го направите „щастлив“, неминуемо ще влоши ситуацията. В края на краищата индивидуалностите на всеки един от партньорите ще бъдат унищожени - същите тези индивидуалности, заради които и двамата са започнали тази връзка.

„Не се опитвай да го променяш. Това е човекът, когото избра. Беше достатъчно добър, че да се венчаеш, затова не го променяй сега.“ – Алисън

„Никога не се отказвай от това, което си, заради човека до теб. Това само ще влоши нещата и ще направи и двама ви нещастни. Имай смелостта да бъдеш себе си и най-важното, остави партньора си също да бъде. Влюбихте се един в друг такива, каквито сте.“ – Дейв

Но как да постигнем това? Решението е малко нелогично, но е нещо, което стотици успешни двойки повтаряха в имейлите си…

6. Дайте пространство на другия

„Уверете се, че всеки има собствен живот. В противен случай ще е трудно да имате общ. Какво искам да кажа? Имайте собствени интереси и приятели, собствена компания, в която търсите подкрепа. Свои хобита. Припокривайте се там, където можете, но именно различието ще ви дава повод за разговор и и ще ви обогатява. Това спомага за разширяване на мирогледа ви като двойка и не е толкова скучно, както ако и двамата живеехте един и същи живот.“ – анонимен

Една от най-популярните теми в имейлите бе това колко е важно всеки да има свое пространство и възможността да бъде сам.

Хората възпяваха отделните разплащателни сметки, кредитни карти, приятели и хобита, отделни ваканции всяка година (това определено беше нещо голямо и в моята връзка). Някои стигаха дори до там, че да препоръчват отделни бани и дори обособени спални.

Повечето се страхуват да дадат на партньора си свобода и независимост. Това е следствие от липсата на доверие и/или страх. Притесняваме се, че ако го направим, той или тя ще открие, че вече не иска да бъде с нас. Като цяло колкото повече смятаме, че сме недостойни да бъдем обичани и че нямаме стойност във връзката, толкова повече ще опитваме да контролираме връзката и поведението на партньора си.

Но, което е по-важно, неспособността да оставим партньора да бъде себе си, всъщност е едва доловима форма на неуважение. В края на краищата, ако нямате доверие на съпруга си, когато просто излиза да поиграе голф с приятели, или се страхувате да оставите жена си да пие нещо навън след работа, какво говори това за вашето уважение към способността им да се държат добре?  Ако все пак вярвате, че няколко питиета след работа са достатъчни, за да ви отмъкнат приятелката, определено нямате високо мнение и за себе си.

„Направихме седемнадесет години. Ако обичате партньора си достатъчно, ще го оставите да бъде себе си, да избира с кого да се размотава, какво да прави и как да се чувства. Не го притежавате. Направо полудявам, когато видя жена, която не позволява на съпруга си да излезе с приятели, или го ревнува от други жени“ – Натали