Истинската любов – това е дълбока, трайна любов, непроницаема за емоционални прищевки и фантазии. Тя е избор. Любовта изисква постоянна отдаденост към човека отсреща, без оглед на настоящите обстоятелства. Вие трябва да сте наясно с факта, че вашият партньор няма да ви прави щастливи във всеки един момент. Нито пък трябва. Той или тя е човек, който понякога ще се нуждае от вашата подкрепа, както и вие от неговата или нейната.

Тази форма на любов е много по-трудна. Не е така опияняваща. Не е бляскава. Това са много сутрешни посещения при лекаря. Почистване на телесни течности, които иначе не бихте чистили. Занимаване с несигурностите, страховете и идеите на другия, дори когато не искате. 

Но тази любов също така е и много по-удовлетворяваща и смислена. И в крайна сметка доставя истинско щастие, а не просто поредната серия опиянение.

„Няма такова нещо като „и заживели щастливо до края на живота си“. Всеки ден се събуждате и решавате да обичате своя партньор – с доброто, лошото и отвратителното. В едни дни ще си е направо усилие, в други ще се чувствате като най-щастливия човек на света.“ – Тара

Много хора никога не научават как да постигнат тази дълбока и безусловна любов. Вместо това повечето са пристрастени към опиянението от романтичната любов. Те са там заради тръпката, така да се каже, и когато тръпката, изчезне, изчезват и те.

Повечето хора започват връзка, за да компенсират нещо, което им липсва или мразят у себе си. Това е еднопосочен билет за токсична връзка, защото прави любовта ви условна – ще обичате партньора си, само докато ви кара да приемате себе си. Ще давате, само докато и той ви дава. Ще го правите щастлив, докато и той/тя ви ощастливява. Тази условност възпрепятства появата на всякаква истинска и дълбока близост и приковава връзката към разтърсващите вътрешни драми на всеки човек.

3. Най-важното в една връзка не е комуникацията, а уважението.

„Това, което мога да ви кажа, е съвет номер едно: най-важно от всичко е уважението. Не е сексуалното привличане, външният вид, споделените цели, религия или липсата ѝ, не е и любовта. Ще има моменти, когато няма да изпитвате любов към партньора си. Да, наистина. Но никога не бихте искали да изгубите уважението си към него. Изгубите ли го веднъж, никога няма да можете да си го върнете“ – Лори

Докато преглеждахме стотиците получени отговори, с асистентът ми започнахме да забелязваме интересна тенденция.

Хората, които са преживели развод и/или са били с партньора си само 10-15 години, почти винаги посочваха комуникацията като най-важна за сработването на една връзка. Говорете често и открито. Говорете за всичко, дори да боли.

На това, естествено, си струва да се обърне внимание (но ще го направя по-нататък).

Забелязахме, че това, за което хората, сключили брак от 20, 30 и дори 40 години, говореха най-много, беше уважението.

Струва ми се, че благодарение на големия си опит, тези хора са научили, че винаги ще има момент, в който комуникацията, без значение колко открита, прозрачна и дисциплинирана е, ще пропадне. Конфликтите и обидите са неизбежни.

И единственото, което може да спаси и вас, и партньора ви, което може да смекчи удара от твърдото приземяване след човешката погрешимост, е непоколебимото уважение един към друг. Фактът, че всеки поддържа висока оценка за другия, че вярвате един в друг. Често повече отколкото всеки от вас вярва в самия себе си – доверявайки се, че партньорът ви дава най-доброто от себе си.

Ако не сте стъпили върху здравата основа на уважението, взаимно ще се съмнявате в намеренията си. Ще осъждате изборите, които правите и ще посягате на независимостта си. Ще изпитвате нуждата да криете неща един от друг поради страх от критики. Това е момента, когато започват да се появяват първите пукнатини в зданието ви.

„Тази зима със съпруга ми направихме 15 години заедно. Браковете около нас се разпадат (сериозно, навсякъде е... изглежда, че сме на тази възраст) и затова доста мислих какво ли ни крепи заедно. Думата, към която постоянно се връщам, е „уважение“. Разбира се, че означава и да се показва уважение, но само това е прекалено повърхностно. Не е достатъчно да се демонстрира. Трябва да го чувстваш дълбоко в себе си. Дълбоко и искрено го уважавам за работната му етика, за търпението, изобретателността, интелекта и основните му ценности. От това уважение произтича всичко останало – доверие, търпение, постоянство (защото понякога животът е наистина труден и двамата просто трябва да проявите постоянство). Искам да чуя какво има да каже (дори да не съм съгласна с него), защото уважавам мнението му. Искам да му осигуря възможността да има собствено свободно време в рамките на изключително натоварените ни ежедневия, защото уважавам избора му за това как и с кого да прекарва времето си. В крайна сметка резултата от това взаимното уважение е, че чувстваме сигурността да споделяме нашите най-съкровени страни един с друг.“ – Никол

Трябва също така да уважавате и себе си. Точно както и партньорът ви трябва да уважава себе си. Защото без това себеуважение, няма да се чувствате достойни за уважението, което партньорът ви ви оказва. Ще го посрещате с нежелание и ще намирате начини да го подкопаете. Постоянно ще чувствате нуждата да компенсирате и да доказвате, че сте достойни за любов – нещо, което само ще влоши ситуацията.

Уважението към партньора и към себе си са взаимосвързани. Както се изрази един читател на име Олов, „Уважавай себе си и жена си. Никога не я нагрубявай и не говори лошо за нея. Ако не уважаваш жена си, не уважаваш себе си. Ти я избра – живей съгласно избора си.“

Какво тогава представлява уважението?

Често давани примери от страна на читателите:

  • НИКОГА не говори лошо и не се оплаквай от партньора пред приятелите си. Ако имаш проблем с партньора си, трябва да го обсъдиш с него, не с тях. Това, че говориш лошо за него, ще разяде уважението ти към него и ще те накара да се чувстваш по-зле, от това, че сте заедно, а не по-добре.
  • Уважавайте това, че той има различни хобита, интереси и гледни точки от вас. Само защото бихте изразходвали времето и усилията си различно, не означава, че това е по-добрият/лошият начин.
  • Уважавайте правото им, че и те, също колкото вас, имат думата във връзката. Че сте екип, и че ако единият от екипа не е щастлив, тогава цялото не е успешно.
  • Без тайни. Ако наистина сте заедно в това начинание и се уважавате един друг, трябва да сте честни. Изпитвате увлечение по някой? Обсъдете го. Надсмейте се на ситуацията. Имате странна сексуална фантазия, която звучи абсурдно? Бъдете открити за това. Всичко трябва да се обсъжда.

Уважението върви ръка за ръка с доверието. А доверието е кръвта на всяка връзка (било то романтична или друга). Без доверие не може да има усещане за интимност или комфорт. Без доверие, партньорът ви ще се превърне в тежест за ума ви, в нещо което да се избягва и анализира, вместо в сигурен дом за вашето сърце и ум.

4. Говорете открито за всичко, особено за нещата, от които боли.

„За нещата, които ни дразнят един в друг, говорим само помежду си, не с някой друг! Имаме толкова много приятели с бракове, които не сработват добре, и те ми разказват за всичко, което не е наред. Не мога да им помогна. Трябва да обсъждат тези неща с половинката си. Това е единственият човек, който може да им помогне да намерят решение. Ако с половинката си откриете начин как да обсъждате това, което ви притеснява, ще можете да работите и върху проблема.“ – Рони

„Не може да има тайни. Тайните ви разделят. Винаги.“ – Трейси

Всяка седмица получавам стотици имейли от читатели, искащи житейски съвет. Голяма част от тях са свързани с проблемите в романтичните им връзки.

(Тези имейли също имат много общи неща помежду си.)

Преди няколко години открих, че на огромна част от тези запитвания отговарям по абсолютно един и същ начин. „Вземи имейла, който ми изпрати, принтирай го и го покажи на партньора си. И след това ме попитай отново.“