Предопределена ли е съдбата ни? Има ли книга, където е описано какво ще ни се случи? Важен ли е всеки човек, който влиза в нашия живот, и как да разберем дали е такъв? Защо съществуват срещите, щом след това следват раздели? Можем ли да избегнем болката, разочарованието и страха да бъдем изоставени? Имаме ли способността да разграничим случайните хора, влезли в живота ни, и тези, които ще оставят трайни следи в сърцето ни?

Това са въпроси, които вълнуват всеки човек. Японците имат древно поверие, че хората, които са предопределени да се срещнат, са свързани с червена нишка за малкия пръст. Тя е невидима за човешките очи и свързва двама души независимо от времето, обстоятелствата и мястото. Тази нишка може да се заплете или обтегне, но никога не може да се скъса.

В легендата се разказва за един старец, който живее на Луната. Той излиза всяка нощ, за да потърси измежду душите онези, които са предопределени да се свържат помежду си на Земята. Когато открие тези души, старецът ги връзва с червена нишка за кутретата, за да не се изгубят.

Вярвате ли в тази легенда? Или може би искате да го наречете карма, съдба?

Истината е, че всеки ден, с всеки свой избор ние предопределяме съдбата си, обвързваме се с червената нишка. Кармата е всеки избор, който правим тук и сега.

Всеки човек, който решаваме да подминем или на когото ще се усмихнем. Няма случайни срещи. Всеки, влязъл в живота ни, е обвързан с нас и ни носи определено послание. Послание, което ние трябва да разчетем. Едни идват, за да ни подложат на изпитание и за да проверят доколко сме силни и уверени в себе си, други - като наказание за предишни наши действия, а трети просто
са подарък от съдбата, който сме заслужили след дългите скитания. Често животът ни поднася трудности, които трябва да преодолеем. Но препятствията, които срещаме по пътя си, не само ни правят по-силни, но и достатъчно уверени в себе си. Неслучайно повечето изпитания са определени хора, които заемат място в нашия живот. Човешките взаимоотношения са изключително оплетени и сложни, но истината е, че трябва да се научим да ги опростяваме. За да получим своя урок от съдбата, е необходимо да срещаме различни хора - врагове, сродни души и приятели. Целта на някои хора, които присъстват в живота ни, е да ни изпитат.

Да ни помогнат да развием определени качества, да се самоусъвършенстваме чрез тях. Много често биваме изоставени, излъгани и разочаровани от хората, в които сме вярвали. Всеки е бил съкрушен, всеки е изпитвал любовна мъка, плащал е определена цена. Но заслужено. Това е изпитанието, през което трябва да преминем, за да се изкачим една стъпка нагоре към своето личностно развитие. 

Важно е да се научим да вярваме, че можем да се справим с всичко, изпречило се на пътя ни. Няма случайни срещи, но няма и случайни раздели. Просто хората, с които сме се разделили, са извършили своята мисия, научили са ни да се борим сами, да имаме търпение и да вярваме, че един ден ще срещнем човека, предопределен за нас.