Изглежда толкова просто: "Знам какво трябва да направя, за да постигна целите си, но без значение колко си напомням, не го правя! Сигурно съм мързелив/а. "

Ако можеше да пускам по стотинка всеки път, когато чуя това обяснение от някой пациент... Но ето изненадващото нещо, в което се убедих: Мързелът е мит!

Това пише Лора Милър в статия за Psychology Today. Ето какви са нейните изводи: 

"Мързел"  е често употребявана критика - присъда, която по никакъв начин не ни помага да разберем защо някой не полага нужните усилия, за да направи това, което иска, или това, което се очаква от него. 

Ако отделим време да проучим какво стои зад протакането и отбягването, ще открием цял набор от по-сложни проблеми. 

1. Страх от провал. 
Много хора сами си пречат, отлагайки преследването на цели, например да си намерят по-добра работа, защото имат прекалено ниска себеоценка. Те се страхуват, че ако положат усилие, истинската им неадекватност ще се разкрие, а това би било опустошително. Затова предпочитат да не опитват. Всички познаваме тази стратегия.

2. Страх от успеха. 
Това братовчед на страха от провал е съвсем истински: Много хора несъзнателно се притесняват, че ще постигнат успех за сметка на някой друг. Те се стремят да избегнат потенциалния конфликт, като не се придвижват напред.

Представете си например жена, омъжена за мъж традиционалист, която получава повишение и започва да печели много повече от него. Или човек, който произхожда от семейство на алкохолици и решава да стане трезвеник. Тези цели изглеждат страхотно на пръв поглед, но напрежението във взаимоотношенията може да е стресиращо за много хора.