Младо момиче отишло при баба си, за да ѝ разкаже колко е труден животът ѝ. Нейният съпруг ѝ бил изневерил.

Момичето не знаело как ще намери сили да продължи напред. Било изморено и загубило вяра, че нещата могат да се оправят. Изглеждало, че проблемите се появяват един след друг.

Бабата я завела в кухнята. Напълнила три съда с вода и ги сложила на котлона. Скоро водата завряла. В първия съд сложила моркови, във втория - яйца, а в третия – кафени зърна. Оставила ги да врат, без да продума дума.

След 20 минути изключила котлона. Извадила морковите и ги сложила в купа. Същото направила и с яйцата и кафените зърна.

Обръщайки се към внучката, попитала, “Кажи ми какво виждаш?”.

“Моркови, яйца и кафе”, отвърнала внучката.

Баба ѝ я помолила да се доближи до купата с морковите и да ги пипне. Момичето изпълнило заръката и казало, че те били меки. След това бабата помолила внучката да вземе едно яйце и да го счупи. След като счупило черупката, момичето видяло, че яйцето е твърдо сварено.

Накрая бабата поискала внучката да отпие от кафето. Тя се усмихнала, когато вкусила от топлата напитка. Момичето тогава попитало, “Какво означава това, бабо?”

Бабата обяснила, че всеки от тези предмети бил подложен на една и съща “несгода” – врящата вода - и всеки реагирал по различен начин. В началото морковите били твърди и силни и не се огъвали. След като прекарали време във врящата вода, обаче, омекнали и станали слаби. Яйцето било чупливо. Неговата тънка черупка предпазвала течната му вътрешност, но след престоя във врящата вода, то станало твърдо. Зърната кафе били различни. След като престояли във врящата вода, те я променили.