Реших да напиша това писмо до бъдещото си аз, не защото по този начин искам да надхитря склерозата, или да предупредя за старческо слабоумие. Такова писмо едва ли ще помогне за това. Но, възможно е, да предпази от определени грешки….

Знаете ли, в детството си и в юношеството си, слушайки безкрайните нравоучения на възрастните, наблюдавайки как се карат родителите ми, как глупаво се държат старците, аз си мислех: „Когато стана голяма никога няма да постъпвам така с моите деца! Няма да изглеждам толкова нелепо! За нищо на света няма да повтарям тези грешки!“ А след това, след години, с ужас се хващах че правя точно това: крещя на детето, говоря баналности, трупам обиди, упорито изисквам внимание и благодарност… А само ако можех навреме да си спомня как някога това ме е вбесявало!...

Ето защо подготвих тези бележки за самата себе си, изхождайки от сегашния си опит и наблюдения. Надявам се, че след 2-3 десетилетия, ако съм жива и ако към този момент нашият безумен свят не се е самоунищожил, ще ми попаднат пред очите и ще ми помогнат да избегна глупави постъпки и нелепи ситуации. А възможно нещичко да бъде полезно и за вас J

И така, мила моя, когато остарееш…

1. Не поучавай никога, никого. Дори ако си сигурна, че си права. Спомни си как това те е дразнело по твое време. И следвала ли си съветите на по-възрастните…

2. Не помагай, ако не те молят за това. Никога не досаждай. Не се опитвай да оградиш близките си от опасностите на света. Просто ги обичай.

3. Не се оплаквай! От здравето си, от съседите, от правителството, от пенсионния фонд! Не се превръщай в мрачната старица от пейката до входа.

4. Не чакай благодарности от децата. Помнете: няма неблагодарни деца – има глупави родители, чакащи благодарност от децата си.

5. Не използвай фрази от типа: „Аз на твоята възраст…“, „Отдадох ти най-добрите си години…“, „Аз съм по-възрастна, затова зная по-добре…“. Това е непоносимо!