Страхът е необходим за нашето оцеляване. Без него нямаше да знаем какво да предприемем в екстремни (например животозастрашаващи) ситуации, които изискват бързи действия.  Но той може лесно и незабележимо да вземе превес над нас и да повлияе отрицателно върху цялостното ни мислене, чувства и постъпки. Страхът от засечка, страхът, че не сме достатъчно добри, страхът да не пропуснем нещо, страхът от самота – има многобройни примери за това как страхът може да вгорчи живота ни. Независимо дали се отнася за дребни или за важни неща, като например страхови състояния, които изискват терапия, страховете трябва да се приемат сериозно, за да могат да се преодолеят.

Как се отразява страхът върху психиката ни?

Експертите предупреждават, че страхът е в основата на многобройни психични разстройства, особено ако дълго време не му се обръща внимание. Тогава може да започнем да се страхуваме и без да съществува „реална“ заплаха. Затова е много важно да различаваме истинския от въображаемия страх.  Реален страх е например, когато се боим да не оберат и нашия дом, след като у съседите са проникнали крадци.  Напротив, нереално е постоянно да се страхуваме от квартирни кражби, но без всякаква връзка с действителността.

С времето страховете разболяват

Страховете водят до стрес, а стресът, както знаем, е причина за множество психични и телесни нарушения, като се започне от проблеми с концентрацията или със съня и се стигне до пълно изтощение, паник атаки, депресии и т.н. Ако страховете вече не изпълняват функцията да ни предпазват от опасности, а започнат да нарушават качеството на живота и да тровят всекидневието ни чрез мъчителни мисли, трябва незабавно да вземем мерки, за да предотвратим неприятните последствия.

Какво да правим, ако страховете ни вземат превес?

Когато човек постоянно изпитва някакъв страх, той е напрегнат и объркан. Затова първото нещо, което трябва да направи, е да опита да се успокои и отпусне. Един от начините да се разтоварите от натрапчивите мисли и грижите е като спортувате. Може да пробвате и с приятни разговори, медитация (понякога е достатъчно само няколко пъти да вдишате и издишате дълбоко) и различни други тактики (например настойчиво да си повтаряте наум, че всичко е наред или че всичко ще се оправи). Психоложката д-р Кайзер-Ротенщайнер съветва винаги да се конфронтираме със страха си, вместо да го потискаме. Трябва да си зададем въпросите: „Защо толкова се страхувам от това нещо?“, „Наистина ли страхът ми е основателен?“ и „Какво да направя, за да превъзмогна страха си?“. Само тогава ще бъдем в състояние да изкореним страховете си из основи.

В никакъв случай не бива да притъпяваме страховете си

Би било контрапродуктивно да се разсейваме от проблемите си чрез пазаруване, ядене или прием на упойващи вещества.  Хората по-скоро са склонни да се самолекуват със „заместители на щастието“ (като самозащита или защото това им се струва най-лесният начин), вместо съзнателно да се изправят срещу страховете си. Но който „приспива“ проблемите си, постига само временен резултат. След това най-често страховете изплуват на повърхността с удвоена сила.