Moята баба Спасуна живя до 97 години. Почина леко в съня си. Не страдаше от тежки заболявания, нямаше високо кръвно, носеше очила само за близко виждане. За височина от 161 сантиметра - тежеше 57 килограма, без нито един ден от живота си да е била на диета. Според нея, гладуването е "пълна глупост, с която момичетата изтезават тялото си и не умеят да се наслаждават на малките радости на живота".
Смятам, че баба ми Спасуна доживя до дълбока старост, защото спазваше няколко прости правила.
1. Сутрините на моята баба почваха с билков чай на гладно. Тя не знаеше що е безалкохолна газирана напитка, но за сметка на това в кухнята й, в специално чекмедже в стария дървен бюфет, тя държеше в тензухена торба лично от нея набрани и изсушени билки.
Жълт кантарион, мента, мащерка, маточина, невена, коприва, шипка, бял равнец... Баба пиеше билкови отвари по-няколко пъти на ден, без да се съобразява със сезона навън. Дори и през лятото тя обичаше да си прави топъл чай, който за моя изненада, действаше по-разхлаждащо и от най-студената напитка.
По-късно разбрах на какво се дължи този факт. Тайната на топлия чай е проста - той разширява кръвоносните съдове и повишава потоотделянето, а с него изчезва и излишъкът от топлина. Така организмът изстива. Точно затова в топлите страни всички пият топъл чай, за да се охладят.
2. Баба закусваше час след като е пила сутрешния си чай. Закуската й, за разлика от теорията, която гласи, че това трябва да бъде най-обилното ни хранене през деня, беше проста и малка като количество.
През пролетта и лятото тя хапваше един-два плода, на които в момента им е сезонът, или комат хляб, домашна извара/сирене и домат - откъснат преди броени минути от градината.
3. Баба не беше най-изкусната готвачка на света, затова за обяд приготвяше манджи от "каквото има". Гозбите й бяха прости, само с няколко продукта, но пък много вкусни.
Никога няма да забравя вкуса на боба й, направен в глинено гърне, бъркан с дървена лъжица, варен на готварската печка с дърва...
4. Баба не познаваше днешните модерни екзотични подправки, но редовно използваше чубрица, магданоз, мащерка, джоджен, копър. босилек, розмарин...
Тя казваше, че човек трябва да използва само растения, които виреят в родината му. Баба вярваше в теорията, че кърито е създадено от Господ за индийците, а чубрицата - за българите.
5. Баба не пържеше, като изключим мекиците и пържените филии, които я изнудвахме да ни прави в неделя за закуска, а за паниране дори не беше чувала. Не готвеше мазно, но редовно използваше свинска мас, лично от нея приготвена.
6. Баба рядко хапваше нещо за вечеря, но пък си имаше малка специална чаша, в която слагаше не повече от 50 мл домашна ракия, която обичаше да пийва бавно. Тя често се шегуваше, че това е нейното хапче за сън. Не отказваше и чаша червено вино.
7. Баба винаги ядеш това, което сезонът предоставя. През пролетта и лятото наблягаше на пресните салати и плодове. През късната есен и зимата - също.
Ще попитате как го е правила, при положение, че не е имало парникови зеленчуци и плодове. Ами много просто. Зимните й салати бяха от цвекло, ряпа, моркови, които разнообразяваше с киселото зеле или някоя вкусна домашна туршия.
Към зимното разнообразие трябва да добавим гроздето, което при специални условия на съхранение в зимника, изкарваше чак до Коледа, сушените сини сливи и джанки.
