Но почакайте – детето учи, за да придобие знания и умения, а не заради оценки.
Снимка: Guliver / iStock
„Отнасяйте се спокойно към грешките. Домашните не са ваша отговорност. В училище отива вашето дете, а не вие. Каква ви е целта – то да научи урок или тетрадката му да хареса на учителката?“
Изводът на психолога е ясен: Дайте време на детето, дайте му и право да греши. На каквато и възраст да се научим да караме колело, винаги в падаме в началото – това е естествено, но несъвършенството не е престъпление.
Не улеснявайте живота на детето
„Виждала съм ученици, които така и не са се научили да си връзват връзките на обувките. И къде да се научат, ако от бебешка възраст носят обувки с велкро? В старанието си да облекчат максимално живота на детето, родителите му оказват мечешка услуга, като го лишават от възможности и право на избор“, смята психологът.
Примерът с връзките за обувки е елементарен, но добре илюстрира закономерността, с която се провалят родителските опити за опростяване и улесняване на живота на детето. „Така ограничавате неговия избор. Но колкото по-разнообразни неща усвоява, толкова по-широк избор има и толкова по-уверен се чувства човек.“
Най-лесният начин да се научи детето е нуждата: "За да се разхождаш, трябва да обуеш ботушките с връзки", "За да ядеш, трябва да приготвиш нещо" и т.н.
"Забравяйте“ по-често
„Всяко разсеяно дете има майка, която помни всичко.“ Тази поговорка е вярна – новите деца няма нужда да записват какво имат за домашно в дневник, да съобщават на родителите си, че ще ги водят някъде от училище, да събират пари за класа или за необходимостта да занесат нещо в училище. Майките си имат чат в месинджър и си споделят всяка информация.
Ако детето е забравило нещо, мама веднага се втурва в чата: "Пишете, какво се иска за утре?" Мама обира и други негативни ефекти, например става сутрин в 5, за да вае круши от папие маше…
Искате ли това да продължава вечно? Ако не, дайте на детето възможност да се сблъска с последствията на своята разсеяност.
Не е записало какво има за домашно? Нека звънне на съученици, за да разбере.
Забравило е да направи хартиените круши? Сигурно ще получи двойка, но няма какво да се направи – и това е полезен опит. И, преди всичко, детето ще потърси и намери решение на проблема.
Но не е ли необходимо да помагаме на децата? Къде е границата между възпитанието в самостоятелност и родителския непукизъм?
