Когато през последните години в обществото ни се чуят гласове за промяна на правописа, всички очакват, че измененията непременно ще бъдат свързани преди всичко с отмяната на правилото за употребата на пълния и непълния член при имената от мъжки род. Тази идея е продиктувана от наложилото се мнение, че правилото е трудно за усвояване, защото кара пишещия да се замисли, а общата тенденция като че ли е да се пише, без да се мисли върху граматиката на изречението, което изграждаме. Така смятат  журналистите, така мислят и учителите, които винаги се оплакват, че учениците им не могат да научат правилото, и което е още по-важно - че не умеят да го прилагат. Заради това през годините дори са се чували гласове, когато се оценяват писмените работи при разни изпити, да не се обръща внимание на прилагането на правилото, а всеки да си пише както си иска. Макар че това не е възможно, когато говорим за грамотно написан текст. Напоследък

някои от езиковедите също се присъединиха към общия хор

да се отмени действието на правилото, като препоръчват хората да пишат така, както говорят, тоест без да се съобразяват с това сложно правило. Защото действително има разлика между действието на правилото в масовата писмена и устна реч днес. При писмената реч обикновено по необясними причини във всякакви случаи се дава предпочитание на непълния член. Тръгнете по улиците и ще видите, че е почти невъзможно да се прочете правилно написан надпис от рода на „Магазинът търси продавачки” или „Обектът е в ревизия”, защото в такива случаи редовно се появяват неправилните „магазина” или „обекта”. В същото време при устната реч, където самото правило дава по-голяма свобода при прилагане, все по-ясно се забелязва тенденцията при публични изяви говорещите да дават предпочитание на формите с пълен член независимо от ролята на конкретните думи в изречението.

Смущенията от прилагането на правилото

за пълния и непълния член идват оттам, че то е въведено преди повече от 170 години напълно изкуствено в езика ни, за да закрепи някаква мнима представа за съществуване на падежи при съществителните. Затова сега, когато падежните остатъци дори и при местоименията са на път напълно да ни напуснат, е естествено хората да решат, че трябва да се премахне и въпросното правило. Впрочем подобни идеи са изказвани неведнъж през целия 20. век. Дори когато през 1945 г. се приема Наредбата закон за тъй наречения отечественофронтовски правопис, която е предвиждала отпадането на правилото, академик Александър Теодоров-Балан, отстоявал го в продължение на повече от петдесет години, до последния момент е обикалял от човек на човек министрите да го брани и с мъка е успял да го задържи. Посочвам този факт, защото ако в обществото ни наистина узрее мисълта за отстраняването на правилото, промяната не може да бъде направена по решение на отделни хора, а трябва да се извърши от Народното събрание, след като приемането му е станало със закон. 

Лично аз обаче съм от застъпниците на идеята, че правилото за употребата на пълния и непълния член трябва да продължава да съществува. За мене неговото прилагане говори за степента на грамотност на човека, на неговата езикова дисциплина. И дори за начина му на мислене. Евентуалната отмяна може да подведе да се мисли и за други промени в националния ни книжовен език, а така да го лиши и от най-характерната му черта - нормите и правилата, според които съществува.

Изкушавам се да подскажа само един голям проблем,

който естествено би се появил при възможна отмяна. Доскоро се смяташе, че логиката и словоредът на изречението много улеснявали разбирането на смисъла му, независимо от това дали дадено съществително име е правилно членувано. Днес положението е по-различно, защото изборът на обратния словоред, който се наложи като модерен похват преди всичко при заглавията на вестниците през последните двайсетина години, доста обърква нещата. За да не бъда голословен, ще посоча някои заглавия, избрани от популярни вестници.