Тя беше също толкова силна, смела и достойна. Просто не го знаеше, както аз го знам сега.

Това е моята истина. Жената, която бях преди да стана майка, не осъзнаваше нейния потенциал. Тя не знаеше с какво разполага. Тя се категоризира по неизвестни причини. Тя определи стойността си като измеримо вещество. Изпитваше натиск да изглежда по определен начин, без да осъзнава, че е достатъчно способна да взема собствени решения и да прави промени под положително влияние, което е само нейно. Тя не осъзнаваше, че живота предлага много повече от това да се тревожиш какво мисли някой друг.

Мисля много за това коя съм била преди. Иска ми се да вярвам, че съм различна в много отношения, но в същото време осъзнавам, че това има много общо с моя подход към ситуации/преживявания, а не толкова с това коя бях като жена. 

Когато станах родител нещо в мен се промени и ме накара да отворя очите си повече. Това ми позволи да се видя отстрани без незабавен негативен подход. Вероятно за първи път.

Преди да стана майка, се фокусирах много върху тялото си, главно защото бях отвратена от начина, по който изглеждам. Фокусирах се върху диетите на модата. Бях на кантара всяка сутрин. Съсредоточих се твърде много върху нещата, които чувствах, че ТРЯБВА да бъдат променени, за да бъда щастлива или приета. Този начин на живот беше изтощаващ. Сега се гледам в огледалото, чудейки се какво се е променило в мен.

Виждам дъщеря ми. Виждам как ме гледа с големите си очи и ме обича с всичко, което има да ми даде.

Всеки път, когато ме погледне с такова чудо, щастие и смях, се чувствам цяла. Как мога да ù покажа какво е да обичаш себе си, като същевременно се развиваш и променяш, прегръщаш, чувстваш и процъфтяваш от всичко, което ù се изпречи на пътя?

Това ми обръщение е към жената, която бях, преди да се превърна в майка.

На част от мен ù се искаше да не се нуждаеш от красива дъщеря, за да проумееш всичко казано до тук. Част от мен искаше да си готова да прогледнеш по-рано. Част от мен желаеше да не падаш в жертва на омразата към себе си. Но как щяхме да стигнем толкова далеч?

Нямаше да е толкова вярно, колкото сега, нямаше да схванем смисъла.

Сега има едно малко момиченце, което копира всяко твое движение. Тя се смее, когато и ти се смееш. Тя те потупва по рамото, когато види, че си тъжна. Тя се преструва, че киха, когато и ти кихаш. 

Любимото ù място е в твоята сянка. Тя иска да бъде точно като мама.

Мег Богс - адвокат, блогър и спортист; източник: HighViewArt