Всички ние желаем родителството да е изпълнено изключително и само с радост и удовлетворение, но за мнозина от нас то е период, свързан със съмнения, чувство за вина и неувереност. Вечният въпрос, който мъчи почти всички ни, е: Какво всъщност означава да си добър родител и как можем да станем добри родители? За жалост, никога не е имало и едва ли би могло да има единодушно съгласие, нито напълно задоволителен отговор на този въпрос.

Марта и Уилям Пийпър разработват идеите си за родителството първо в академичния си труд „Интрапсихичен хуманизъм: Въведение в същината на една нова психология и философия на ума“ през 1990, след което излагат идеите си и в книгата си „Мъдрата обич“, четиво с напътствия за родители, основано на дългогодишната им практика в детската психология и собствения им опит като родители.

ДУШЕВНОТО ЩАСТИЕ НА ВАШЕТО ДЕТЕ

Противно на общоприетото мнение, вашето новородено бебе не е някакво неосъзнато същество, безразлично към всичко, освен към задоволяване на собствените си нужди. В действителност направените от нас изследвания показват недвусмислено, че когато се среща със света в момента на раждането си, то е оптимист с изявен стремеж към общуване и към топлосърдечни взаимоотношения. За разлика от възрастните, бебетата са абсолютно сигурни, че всичко, което им се случва, е не само за тяхно добро, но и повече от прекрасно, тъй като всички събития в техния започващ живот се дължат или са причинени от любимите им родители. Вашето току-що появило се на белия свят бебе дълбоко вярва едновременно и че има цялата ви любов, и че грижите, които полагате за него, са идеални. Когато тези негови вродени убеждения се потвърждават впоследствие, ден след ден, с израстването си детето ви притежава трайно душевно щастие.

ПЪРВИЧНО ЩАСТИЕ

Първичното щастие извира от дълбокото убеждение на всички идващи на бял свят бебета, че са в състояние да накарат своите родители – които те обожават дори повече от самия живот – да откликват с грижовно внимание на всичките им нужди на развитието. Първичното щастие на вашето дете става непоклатимо, когато то е уверено, че вие обичате да полагате грижи за него. По пътя си към зрелостта детето ви ще използва все повече тази своя увереност, че му помагате да стане щастлив и компетентен човек, като извор на неговото първично щастие. Веднъж щом това първично щастие стане непоклатимо, ежедневните радост и усещане за благополучие на детето ви вече няма да зависят от това дали можете, или не можете да откликнете на което и да било негово конкретно искане в даден момент.

Резултатите от целия ни личен и професионален опит доказват, че децата могат да придобият такова стабилно първично щастие, което не се накърнява от житейските успехи и провали и че именно това е най-значимото постижение в развитието на всяко дете. Дори ако ви е било казано, че „здравословните“ дози разочарование изграждат характер, знайте, че не те, а вашият грижовен отклик изгражда непоклатимо първично щастие в душата на вашето дете. Излишните разочарования и лишения всъщност възпрепятстват детето ви да придобие стабилно първично щастие и впоследствие то си създава навик да се чувства нещастно.

ВТОРИЧНО ЩАСТИЕ

Докато първичното щастие на детето ви извира от връзката и взаимоотношенията му с вас, вторичното щастие е в удоволствието, породено от ежедневните му занимания (примерно от строенето с кубчета, от събличането и обличането на куклата, от решаването на някоя математическа задача, от свиренето на цигулка, от играта с топка...). Процесът на изграждане на стабилно вторично щастие започва към втората годинка на детето ви и завършва чак с излизането от пубертета и постигането на зрялост. Посредством същите напътствия, които сте използвали, за да укрепите непоклатимото първично щастие на детето си, можете да му помогнете да развие и постоянно вторично щастие.

През първата годинка от живота си вашето дете използва удовлетворението, което получава от постигането на своите умствени, социални и физически цели на развитието, за да се зарежда с първично щастие. Усещането, че е нахранено и сито, поддържа първичното щастие на вашето бебе, тъй като укрепва вярата му, че ви кара да го обожавате и да се грижите за него. По- късно, когато осигурявате и поднасяте храната на вашето дете на предучилищна възраст, неговото първично щастие е подхранено от вашата отзивчивост и освен това то придобива вторично щастие, ако му бъде позволено да участва по някакъв начин в приготвянето и (примерно да настъргва плодове и зеленчуци на ренде, да смесва различни продукти или да сипва ястията).

Както първичното щастие, така и вторичното следва определен ход на развитие и укрепване. Първоначално вторичното щастие на детето ви е нестабилно, защото зависи изцяло от способността му да постига задоволяване на всичките си желания. Към края на пубертета обаче неговото вторично щастие може да стане също толкова непоколебимо, колкото и първичното, защото то вече осъзнава, че вземането на градивни решения и успешното им осъществяване носи много по-дълбоко задоволство и чувство за удовлетворение, отколкото получаването на всичко, което поиска на момента. Стабилното вторично щастие е свързано с радостта и удовлетворението от изпълняването на различни дейности и преследването на поставени цели, но тъй като то вече не зависи от конкретния изход и резултат, не може да бъде накърнено от евентуалните – и често неминуеми – неуспехи или разочарования.

ВСЕМОГЪЩОТО „АЗ“ И КОМПЕТЕНТНОТО „АЗ“

В първите години от живота на вашето дете неговото вторично щастие е свързано и зависи от убеждението му, че е толкова всемогъщо, че може да направи и да получи всичко, каквото пожелае. Именно това убеждение – възможно поради познавателната незрялост на детето – е една от основните причини, поради които то е уязвимо за физически самонаранявания. Ако бъде оставено без надзор, малкото дете може примерно да реши да включи печката, за да готви, или да подкара семейната кола, или да плува в басейна, без и през ум да му мине, че съществува вероятност да не успее да се справи с подобни дейности.

Тази мощна, но необоснована убеденост на детето в способността му да осъществи всяко свое желание наричаме всемогъщото „Аз“. Всемогъщото „Аз“ представлява първият съзнателен опит на вашето дете да преследва постигането на интелектуално, социално или физическо удоволствие заради самото удоволствие. Влиянието на всемогъщото „Аз“ може отчетливо да бъде наблюдавано примерно при двегодишно дете, твърдо решило само да носи тежката чанта на мама и което посреща с възмущение, обида и раздразнение всяко предложение за помощ от нейна страна.

Със съзряването на детето ви изворът на неговото вторично щастие ще претърпи съществени промени. Постепенно, убеждавайки се неизменно във вашата всеотдайна готовност да го правите щастливо – дори когато не може да получи онова, което иска, – неговото всемогъщо „Аз“ малко по малко ще бъде изместено от един коренно различен извор на самочувствие, което наричаме компетентно „Аз“. То се отличава качествено от всемогъщото „Аз“, тъй като при него детето получава удоволствие и личностно удовлетворение от самия процес на избор на градивни цели и тяхното преследване, независимо от това дали ще ги постигне или не.

Ако не давате наготово на детето си всичко, каквото поиска, а му помагате доколкото е възможно само да осъществява желанията си и откликвате с разбиране, когато изпитва разочарование и недоволство при неуспех, изворът на неговото вторично щастие постепенно ще еволюира от нуждата на всемогъщото „Аз“ да удовлетворява незабавно ежедневните си желания към способността на компетентното „Аз“ да взема градивни решения и да полага усилия да ги осъществи самостоятелно. Или с други думи, детето ви ще започне да се чувства все по-компетентно и уверено в себе си, дори когато кулата от кубчета се срути, когато друго дете не иска да му даде тъй желаното камионче или когато не може да излезе да играе в градината, защото вали. Например, когато дойде времето за сън, дете, което вече е под влиянието на своето компетентно „Аз“, обикновено прекъсва заниманията си, като оставя довършването им за следващия ден, и охотно се отдава на удоволствията от ритуала на приказки, гушкане и целувки за лека нощ. Докато на една по-ранна възраст, подканата да прекъсне погълналата го игра и да си легне може временно да накърни вторичното щастие на детето и да бъде посрещната с изблик на гняв и/или сълзи.

Към края на пубертета деца, чиито нужди на развитието са били подходящо удовлетворявани на всеки етап от пътя им към зрелостта, вече притежават стабилно вторично щастие, чийто извор е трайното им усещане, че са способни да вземат градивни решения и да ги осъществяват добре. За разлика от тях деца на същата възраст, чиито нужди на развитието не са били изцяло или подходящо удовлетворявани, ще са все още под влиянието на тяхното всемогъщо аз – вторичното им щастие все още ще зависи от факта дали получават или не това, което искат.

ЗАЩО ДЕЦАТА СТАВАТ НЕЩАСТНИ И ТРУДНИ

Противно на общоприетото убеждение, не вроденият темперамент е причината, поради която някои деца стават нещастни и започват да проявяват проблемно поведение. Нашият голям и разнообразен клиничен опит ни доведе до убеждението, че децата стават нещастни, защото се научават да желаят да се чувстват нещастни. А това се случва, когато редовно им е било създавано подобно усещане или когато на това тяхно усещане не е откликвано с разбиране и грижовност.