Преди много години, когато работех като доброволец в болница, се запознах с едно малко момиченце на име Лиза, което страдаше от рядка и сериозна болест. Изглежда единственият ѝ шанс да се възстанови беше да ѝ се прелее кръв от пет годишния й брат, който по някакво чудо беше оцелял след същата болест и беше развил необходимите антитела за борба с болестта.

Лекарят обясни ситуацията на малкия ѝ брат и попита момченцето дали би се съгласило да даде кръв за сестра си.

Видях, че то се поколеба само за момент, преди да си поеме дълбоко дъх и да каже: „Да ще го направя, ако това ще я спаси“.

Когато започна преливането, то лежеше в леглото до сестра си и се усмихваше както всички нас, виждайки как цвета на лицето ѝ се възвръща. После неговото личице пребледня и усмивката му изчезна.

Той погледна лекаря и попита с треперещ глас, „Веднага ли ще започна да умирам?“

Понеже било толкова малко, момченцето не разбрало добре доктора, когато му обяснявал за преливането. То си било помислило, че ще трябва да даде цялата кръв на сестра си, за да я спаси. И все пак се съгласило!