Един ден мой приятел ми дойде на гости за чаша чай. Седнахме в кухнята и се заприказвахме за живота. В един момент му казах, че ще измия съдовете и ще се върна след минутка. Той ме изгледа така, сякаш му казвам, че отивам да строя космическа ракета. „Радвам се, че помагаш на жена си – заяви той с възхищение в гласа си, звучеше дори леко шашнат. – Аз не помагам на моята – няколко пъти го направих и една похвала не получих. Миналата седмица измих пода, нищо не каза, нито една дума на благодарност.“
След като приключих и се върнах на масата, му обясних, че аз не „помагам“ на своята съпруга. Тя няма нужда от помощник, а от партньор. Аз съм неин партньор и у дома, но имаме различни функции в това партньорство. Обаче е важно да се знае, че изпълняването на къщната работа – това не е „помощ“.
Не помагам на жена си да чисти къщата, защото и аз живея в нея и е редно да го правя точно колкото и тя.
Не помагам на жена си да готви, защото аз също искам да ям - готвенето е и мое задължение.
Не помагам на жена си да мие чиниите, защото аз също съм ги използвал.
Не помагам на жена си в отглеждането на децата, защото аз също съм родител и съм длъжен да бъда техен баща!
Не помагам на жена си и в прането, защото там има и мои дрехи, както и дрехи на децата ни.
Не съм помощник в този дом. Аз съм част от него.
Що се отнася до похвалите, попитах го кога за последен път е казал: „Благодаря ти, мила, страхотна си!“ на съпругата си, след като е сготвила, изпрала, изчистила, изкъпала децата и организирала цялото домакинство... Говоря за истинско „Благодаря“, защото само по себе си това я прави изключителна, щом е свършила всичко това сама!
Струва ти се абсурдно, така ли? А не е ли странно, че ти – човекът, който веднъж в живота си се е прежалил да измие пода – очакваш някаква специална награда за заслужите си? Защо? Приятелю, не си ли се замислял за това?
Може би си навлязъл твърде надълбоко в „мачовската култура“, която постановява, че домакинските задължения са само нейна грижа.
Не е изключено и някога да са те научили, че нещата се случват ос само себе си, че ти въобще не трябва да си даваш зор. В такъв случай я хвали така, както искаш тя тебе да те хвали – със същите думи, със същото чувство.
Помагай на жена си, бъди ѝ истински партньор, а не гост, който идва в тази къща да се нахрани, да поспи, да си хвърли душ и да си удовлетвори потребностите. Чувствай се у дома си! У дома си.
Искаш да промениш обществото? Започни от дома си - нека научим своите синове и дъщери на истинско партньорство и разбирателство в семейството!
Автор: Тий Едуардс, The ideal Mualimah.
