Колко жалко, че в гимназията не ни учеха как да бъдем добри партньори. Да, някои училища провеждат уроци по сексуално възпитание, но за това какво е правилно, важно и здравословно в една връзка узнаваме по метода на пробата и грешката.

Всичко става още по-сложно, когато вредните навици на партньорите се смятат за норма. Ирационалните истории за любов, грандиозните скандали със сълзи – всичко това се причислява към страстта.

За да се научим да създаваме щастливи връзки, нека вникнем в някои житейски грешки:

1. Конфликт, замаскиран като страст

„Двойките, които прикриват проблемите зад завесата на бушуващи страсти, се стремят да достигнат високи нива на „хормона на примирението“, казва бракоразводният адвокат Дъглас Нол в интервю за The List. Когато и двамата партньори избягват открити разговори и близост, вероятно имат трудности с разрешаването на конфликти.

Страстният брак е евфемизъм за отношения, които са застрашени от провал. Ако не прекъснете цикъла от спорове и любовни помирения, връзката ви е в беда. Давайте си един на друг пространство и полагайте усилия, за да изградите стабилни отношения, и после работете за разрешаването на други проблеми.

2. Мирът е по-важен от споровете

Понякога е по-лесно просто да игнорираш това, което те притеснява, в името на мир Но според статия на психолога Лесли Бейкър-Фелпс, преглъщането на негативните чувства означава да се завихрите в друга спирала на конфликта. Такива премълчавания си имат граници. Двойките, които избягват кавгите, просто не могат да решат проблемите си. Връзката може да укрепне, ако говорите за това как е възникнал конфликтът и какво трябва да направите, за да го превъзмогнете.

3. Пресметливост

Всички, които се стремят към стабилно партньорство, трябва да са сигурни, че са на равни начала в двойката. Но къде свършва равенството? Социалният работник и семеен терапевт Ронда Милард отбелязва в есето си: „Следенето стриктно на това, което сте направили, и отбелязването на онова, което е направил вашият партньор, е пряк път към конфликт.”

Експерти от Psychology Today препоръчват да разработите план съвместно с партньора, за да определите по-ясно кой какво прави: домакинска работа, финанси, грижи за децата, но тази система трябва да отчита и вашите индивидуални предпочитания, графици, силни и слаби страни. Така че да не умувате всеки път кой какви ангажименти ще поеме към двойката.

Но когато някой се отклони от списъка, дали партньорът ще реагира на това нормално? Ако не сте в състояние да разберете проблемите на други, явно има твърде много недоверие помежду ви. Вместо да си давате оценки и квалифика;ии, спомнете си, че не винаги можете да вземете толкова, колкото давате, но в крайна сметка това няма значение, щом и двамата сте удовлетворени.

4. „Зъб за зъб“

Този навик върви ръка за ръка с пресметливостта. Единият партньор казва, че е разстроен, защото другият е направил или не е направил нещо, и другият отговаря „симетрично“: а пък ти еди си кога (не) направи еди си какво…

Желанието да се защитите от упреците е естествено, но всъщност всичко, което постигате, е да избягате от отговорност и да замените един проблем с друг. Споровете и разногласията са полезни, ако водят до разрешаване на проблема. А когато всеки си отстоява неотстъпчиво своята позиция, конфронтацията изразява негодувание, което, натрупвано дълго време, не е никак продуктивно.

5. Списъкът с "черни точки"

Какво представлява: Феноменът „броя резултата“ се проявява, когато човекът, с когото имаш връзка, продължава да те обвинява за грешките, които си допуснал(а) в миналото на вашата връзка. Ако и двамата го правят, се получава това, което аз наричам „списък с черни точки“ – това е една война, в която всеки следи колко пъти се е издънил другият през последните месеци или години, а оттам и кой от двамата дължи повече на другия.

Държал си се като задник на купона за 28-мия рожден ден на Калина през 2010 г. и оттогава насам това ти скапва живота. Защо? Защото не минава и седмица, без това да не ти бъде натяквано. Но няма проблем, защото онзи път, когато я спипа да изпраща флиртаджийски съобщения на колегата си директно ѝ отнема правото да те ревнува и значи резултатът е равен, нали?

Грешка. Защо това е токсично: Списъкът с черни точки се оформя с времето, защото единият или двамата души във връзката използват миналите грешки, за да се опитат да оправдаят сегашното си морализаторстване. Тук се допускат две много груби грешки. Не само че пренебрегваш настоящия проблем, ами използваш вината и огорчението от миналото, за да манипулираш партньора си и да го караш да си мисли, че е направил грешка в настоящето.

Ако това продължава достатъчно дълго, в един момент и двамата партньори започват да пилеят енергията си в опити да докажат, че другият е по-виновен, а не за това да разрешат настоящия проблем. Хората прекарват цялото си време в опити да бъдат по-малко грешни един спрямо друг, вместо да се опитват да бъдат по-добри един към друг.

6. Пасивна агресия

Какво представлява: Вместо да си каже какво иска или мисли открито, твоят партньор те побутва в правилната посока на „отгатни сам“. Вместо да кажеш какво реално те дразни, ти изнамираш по-маловажни неща, с които да ядосаш партньора си, за да можеш после да се чувстваш в правото си да му/й се оплачеш.

Защо това е токсично: Защото показва, че и двамата не се чувствате комфортно в откритото общуване един с друг. Човек няма причина да бъде пасивно агресивен, освен ако не се страхува да изрази усещането си за гняв или несигурност вътре във връзката. Човек никога не би почувствал нуждата да прави намеци, ако усеща, че няма да бъде съден или критикуван за това.

7. Връзката като заложник

Какво представлява: Единият има някаква критика или оплакване и изнудва другия, като заплашва връзката като цяло. Например, ако той/тя чувства, че си се държал(а) студено с него/нея, вместо да каже: „Струва ми се, че понякога се държиш студено“, той/тя казва: „Не мога да имам връзка с човек, който е студен към мен през цялото време“.

Защо това е токсично: Това е емоционално изнудване и създава купища ненужна драма. Всяко дребно търкане в хода на връзката води до мисълта за криза в отношенията. Изключително важно е и за двамата във връзката да знаят, че могат безопасно да споделят отрицателни мисли и чувства един с друг, без това да заплашва самата връзка. В противен случай хората потискат истинските си мисли и чувства, което пък създава атмосфера на недоверие и манипулиране.

8. Решенията на проблемите могат да се купят

Какво представлява: Всеки път, когато във връзката назрее конфликт или проблем, вместо да бъде решен, той бива прикриван от вълнението и положителните чувства, които се проявяват, когато бъде купено нещо хубаво или когато отидете някъде на екскурзия.

Моите родители бяха експерти в тази област. И стигнаха доста далече: Голям, тлъст развод и 15 години, без да си кажат и думичка оттогава насам. И двамата независимо един от друг са ми казвали, че именно това е бил основният проблем в брака им – всеки път да прикриват истинския проблем с някакво повърхностно удоволствие.

Защо това е токсично: Това не само представлява замитане на истинския проблем под килима (откъдето винаги ще излезе още по-сериозен следващия път), но и създава нездравословен прецедент във връзката. Този проблем не е присъщ само на единия от половете, но като пример ще дам типичната ситуация. Да си представим, че всеки път щом жената се ядоса на приятеля/съпруга си, той „решава“ проблема, като й купува нещо хубаво или я извежда на хубав ресторант или нещо подобно. Това не само действа на жената като несъзнателен стимул тя да намира още причини да му се ядосва, но и не стимулира мъжа по абсолютно никакъв начин да понесе някаква отговорност за проблемите във връзката. И какво се получава накрая? Мъжът плаща и се превръща в банкомат, а жената е непрекъснато кисела и чувства, че не я слушат.

По материали от Новите родители и Марк Мансън