7 души, които ще изгубите през живота си

05 януари 2017 г., 10:58
23403

Снимка: Guliver / iStock

1. Приятелят, който ви е разочаровал

Всички имаме по един такъв. Някои имат повече от един. Това е приятел, с когото сте се смели, плакали сте, работили сте рамо до рамо, но за когото, някъде дълбоко вътре в себе си – там, където е интуицията – сте знаели, че не ви мисли доброто. Този приятел може да е изключително добър човек. Дори може да не иска да ни нарани. Но въпреки това го прави.

Така се случи и с Хелън, приятелка от 15 години. Един следобед Хелън ми дойде на гости. Беше заедно с жена, която не познавах. Тъкмо в този момент синът ми беше в типичен за всяко малко дете изблик на тръшкане за нещо, а аз се радвах на това тръшкане. Като бебе беше изключително болен и почти не умря. Давах всичко, за да видя това нормално детско поведение. Беше с почервеняло лице, пищящ, тропащ с малките си крачета. Жив! Здрав!

Докато го прегръщах, дочух, че приятелката на Хелън я пита на колко години е синът ми. И тогава видях отражението на Хелън в огледалото, докато с обръщане на очи и неодобрително клатене на глава казваше: „На две е.” Беше ужасен момент – равносметка, осъзнаване на възгледите ѝ и на абсолютната ѝ липса на емпатия. В крайна сметка ѝ обърнах внимание за това. Но какво, всъщност, имаше да се приказва? Тя ми се извини многократно. Приех извинението, но знаех, че нещата помежду ни никога няма да са същите. Хелън беше част от обучението ми за това кого може да допусна в най-близкия си кръг. И урокът е научен.

2. Приятелят, когото вие сте разочаровали

Със Сара се запознахме в колежа и незабавно се сприятелихме. Мислех си, че винаги ще се познаваме. След колежа животът ни раздели. Аз се преместих в Ню Йорк и започнах работа. Тя се върна вкъщи, на юг, омъжи се и роди деца, преди аз да имам свои. Годините минаваха и имахме все по-малко общи неща. Отдалечавах се все повече и повече. Спрях да ѝ вдигам телефона.

Бях прекалено млада, за да осъзная, че старите приятели са тези, които ти напомнят какъв си бил някога. Бях прекалено млада, за да знам, че, макар че ще остареем и ще сменим младостта, както змия сменя кожата си, тази наша същност е важна и трябва да държим наблизо хората, които са ни познавали тогава, за да ни припомнят за пътешествието, което сме имали. Все още не знаех, че има много аспекти на приятелството, далеч по-важни от споделянето на кариера, деца, училището, житейския ни път.

Със Сара имахме връзка на много по-дълбоко ниво и фактът, че един ден няма да се клатя на люлеещ стол до нея в някой старчески дом, от време на време ме натъжава. Аз прецаках всичко. Сара, ако четеш това, съжалявам.

3. Онзи, който е бил прекалено близо

Затворете очи за миг. Веднага ще разберете кого имам предвид в този случай и това е добре. Няма нужда да произнасяте името му на глас. Може би вие сте омъжена/ женен. Може би той/ тя е женен/ омъжена. Или и двамата. Но някога сте си представяли паралелен живот – такъв, който никога няма да живеете, и заради който няма да съсипете идеалния си живот – именно с този човек. И това не е неоснователна фантазия. Даже си е малко опасно. Когато срещате погледи, го чувствате и двамата.

Някаква малка част от вас иска да знае какво би било да е с този човек. И се улавяте да си мислите: какво пък толкова би навредил един откраднат следобед? Разбира се, че знаете отговора. Така че пазете дистанция. Приятелството никак не е безопасно, нито пък изглежда възможно. Скъпи читателю, трябва да се разделиш с този човек. Няма как да е покрай теб. Добре. Сега отворете очи. И си дайте сметка колко сте щастливи.

Продължава на страниците на Новите родители.

 

Коментари