Глупостта прилича на заразна болест, предупреждава още Шекспир, затова е много важно да избирате обкръжението си. Но как да разберем кого е нужно да избягваме и дали е необходимо в крайна сметка?
Нека първо уточним в какво именно се проявява глупостта и как тя може да ни попречи да получаваме удоволствие от живота, но и да превърне в ад живота и на самия глупак. Вижте как да различите глупака от умния. И внимавайте за уловката в края на текста...
1. Глупакът говори само за себе си
Всяко общуване, по подразбиране, предполага диалог. И за зрелия човек това означава обмен на информация. Обмен, а не досадна бъбривост, тип логорея. Разбира се, че се случва човек да иска да изкаже всичко, което се е стаило в душата му. Но ако става дума за патологично соло, когато събеседникът е наврян в ъгъла и задушен, не може да каже и една дума, значи си имаме работа с глупак. Не, това не е нарцистичната личност, а именно глупак, защото не е разбрал, че умението да слушаш е един от най-важните ресурси при придобиването на жизнен опит, и е най-важното качество в приятелското общуване.
2. Много хора, но един непременно крещи
Веднага уточняваме, има случаи на особи с крещяща харизма – но тогава не възникват въпроси от рода на „А дали не е просто глупак?“. Не говорим за тях, а за онези, неособено умни хора, които често заменят интензивното си присъствие с отсъствие на дълбочина и смисъл. Представете си: ресторант, приглушена светлина, хората си общуват, някои дори са на романтична среща. И на фона на този уютен шум – гръмогласна дама разказва подробностите от личния си живот. Вече никой от присъстващите не може да излезе от драмата ѝ.
Правилата на етикета, както и инструкциите за употреба на чайника са измислени, за да ни защитят от глупаци и от демонстрацията на глупака в нас. Ние не искаме да слушаме глупостите на дамата в ресторанта... Но нашият мозък така е устроен, че да обръщаме внимание на силните звуци, резките движения – от еволюционна гледна точка от тази способност зависи животът ни. Напуснете ресторанта, спасете живота си.
3. Глупакът игнорира нуждите на събеседника
Интересно ли му е? Дали не е уморен? Вероятно иска да си тръгне, но не може да намери подходящата пауза за това? Глупакът заема цялото пространство със своята особа. Особено сложно е за деликатните хора, които се притесняват да не бъдат неуместни, ако решат да прекъснат глупака. Отсъствието на потребност от обратна връзка говори за инфантилна увереност в собствената правота. Такива събеседници приличат на все още ненадарените с емпатия деца, които не могат да разберат, че майка им е изтощена да ги носи на ръцете си 10 километра. Така и те от една страна дават да се разбере: „Ако нещо не ти харесва, просто кажи“. А от друга – „Само пробвай да го сториш, и ще видиш“. В такива случаи войната е обречена.
