Емоционална интелигентност. Без съмнение това е измерение, което трябва да развиваме и управляваме правилно. От съществено значение е да знаем как да слушаме, да разбираме емоциите на другите и да контролираме собствените си; да знаем как да общуваме и насърчаваме взаимното уважение.

Това е вид интелигентност, която трябва да бъде включена в учебната програма на училищата, така че децата да могат да развият тези базови умения още в ранна възраст. Емоционалната интелигентност е самопознание, самоконтрол и изразяване – да знаем как да определяме границите и да ги назоваваме, за да предотвратим възможна манипулация.

Както знаете, човекът с най-висок коефициент на интелигентност, не е най-умният, нито е онзи с по-добра работа и кола. Истинската интелигентност е свързана с автентично щастие. Тя ни кара да се гордеем с това, което сме и имаме, независимо дали е много или малко. Така че, защо да не приложим тези прости упражнения, за да подобрим нашата емоционална интелигентност?

1. Опознайте себе си

Самопознанието е приключение, което продължава цял живот. Но то се постига чрез ежедневно поставяне на собствени цели и задаване на въпроси. Това е упражнение по интроспекция, което трябва да правим всяка сутрин.

Запитайте се какво искате да правите днес. Вечерта анализирайте как сте се чувствали през целия ден. Действали ли сте така, както сте пожелали да действате? Изразили ли сте се? Защитили ли сте собствените си ценности? Запишете го в дневник или тетрадка. Това е много просто, но илюстративно упражнение. Задавайте си въпроси. Интересувайте се сами от себе си.

2. Емоционално регулация

Мислете за емоциите си като за баланс. Не си струва да стигаме до крайности или да драматизираме, защото в дългосрочен план винаги губим от това. Не позволявайте да бъдете манипулирани или да реагирате с гняв. Търсете щастливата среда. Никога не разтягайте емоциите си до крайност.

Когато забележите, че сте на път да се "подхлъзнете" или да "избухнете", помислете за малка, тиха и просторна стая. Това е вашият дворец от мисли. Преди да действате, мислете, разсъждавайте и анализирайте ситуацията. Трябва да вземете решение единствено, след като сте преминали през тази саморегулация. Първо се пренесете мисловно в усамотената стая, която ви носи толкова много спокойствие, преди да действате.

Никой друг няма повече контрол над живота ви от вас самите, никога не го забравяйте. Ето защо не бива да позволявате да бъдете итласкани там, където ще загубите спокойствието или идентичността си. Работете върху вътрешния си баланс.

3. Емпатия

Всички ние познаваме и ценим концепцията за емпатията. И все пак, не я прилагаме толкова често, колкото би трябвало. По-лесно е да се поставим на мястото на онези, които ни носят позитивни чувства. Идентифицираме се по-успешно с тях, затова нивото на разбиране и близост е по-интензивно.

Но какво, ако някой път се опитаме да бъдем емпатични към някого, който ни кара да се чувстваме неудобно? Помислете за шефа например, който показва толкова малко уважение към вас или за онзи колега, който винаги говори лошо за другите и търси единствено неприятности. Опитайте се да се "поставите в обувките му" и може би да откриете какво стои зад всичко това: несигурност, ниско самочувствие… опитайте, защото това може да бъде добро преживелищно учене.