„Какво не правя като другите? Какво не ми е наред? Защо все на мен се случва да ме зарязват?“

Когато не се справят добре на любовния фронт, много представители и на двата пола се чудят и не разбират защо те остават сами, а приятели, съседи, роднини, макар да не са толкова красиви/интересни/умни/забавни като тях, отдавна имат хубава връзка.

За грешките, които вършим, разказва специалистът Роман Крючков, който е семеен психолог пред sputnik.by.

Инфантилност

Взаимоотношенията са сериозно предизвикателство - не всеки може да ги приеме. Способността да поддържаме дълго време близост и да си даваме един на друг шанс не e посилна за мнозина. Първата сериозна връзка, първият брак е неизследвана територия и понякога не успяваме да задържим щастието си.

„Зрелостта се изразява в умението и готовността да поемаме отговорност и да се приспособяваме“, казва Крючков.

"Има случаи, в които младият човек създава семейство, но не може да го изхранва, няма къде да живее с половинката си. Завежда я при мама и тате, нямат пари даже за сватба и родителите му помагат, подаряват, решават проблемите. Човек, който е свикнал да разчита на другите, е незрял“, отбелязва специалистът.

При жените инфантилността нерядко се проявява след раждането на детето, когато започват да разбират, че животът се променя и детето става неразделна част от него задълго.

„Трябва да вникнат в идеята, че вече са възрастни, и да се научат да живеят по нов начин. Липсата на гъвкавост също е сред причините за развод“, казва Крючков.

Психологът обръща внимание на това, че днес е много разпространен стереотипът, при който мъжът трябва да прави всичко, а за жената е достатъчно да бъде красива. „Но в отношенията и двамата следва да поемат част от тежестта и се подкрепят един друг.“

Какво може да се направи в подобна ситуация? Най-напред – човекът да разбере, че не е прав.

"Казват, че нито един луд не разбира, че е луд. Така и никоя инфантилна личност няма да каже, че има някакви проблеми. Дори, когато отношенията навлязат в криза, често вината се прехвърля върху партньора."

Нереализирани очаквания

Честа причина за провал на отношенията е и ако партньорите в някаква степен не отговорят на очакванията си един за друг. Например, жената мисли, че нейният партньор по условие ще я обгрижва и обича по начина, по който тя си представя.

Той пък, също по правило, не е наясно с тези очаквания и на свой ред предполага, че тя ще се развива, ще учи и един ден, ако се наложи – при уволнение или болест, ще го подкрепи, разказва психологът. Когато партньорът не успява да отговори на очакванията, настъпва разочарование и двойката решава да се раздели.

С подкрепата са свързани и семейните кризи – очаквани и неочаквани: раждане на дете, грижа и възпитание на детето, болест, изневяра.

„От това как хората съумяват да преодоляват кризите, зависи много и какви отношения ще имат занапред. Ако съпрузите имат желание и сили да си дадат шанс един на друг, ако не са тийнейджъри в тялото на възрастни хора, тогава всичко ще се развие благополучно.“

Ролеви модели

На възгледите на човек обикновено влияе това в какво семейство е възпитаван. Ако бащата на момичето е пиел, изневерявал и е проявявал насилие над майката, може да се предполага, че тази млада жена няма да има доверие на мъжете и ще бъде изключително предпазлива в своите отношения.

Подхождайки с тази мисъл, тя може да не се омъжи никога, ако очаква именно такова отношение. И обратно - ако момичето се е възхищавало на баща си, подсъзнателно ще си избира партньори, които приличат на него.

Същото се случва и с мъжете. „Те транслират зависимостите като модели и в много случаи ги възпроизвеждат. И всъщност не си дават сметка защо се случва това. Когато партньорът демонстрира неприемливо поведение, най-често връзката се разпада“, обяснява психологът и резюмира: всичко, изброено дотук, може да доведе отношенията до крах, и ако хората не разберат грешките си, няма да могат да променят нещата.

Новите родители