Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е смятан за един от най-големите български поети на 20 век. Роденият на 14 януари 1878 година в град Чирпан символист влиза в контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация през 1897 година, като първоначално става редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение – „Дело“, „Свобода или смърт“, „Автономия“, „Илинден“.

По-късно в София Яворов става сътрудник и редактор на издаваното от др Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков литературно списание, около което възниква т.н. кръг "Мисъл" - първото българско литературно обединение, свързано с може би най-значимите събития в българската културна история. По-късно Яворов работи като драматург на Народния театър, когато създава двете пиеси „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912).

При избухването на Балканската война  през 1912 г. поетът става доброволец в Македоно-одриското опълчение и оглавява партизанска чета №15, за което е награден с кръст „За храброст“.

Името на Яворов се свързва с няколко бурни любовни истории: известно е неговото близко приятелство с Дора Габе, както и пламенната му любов към Мина Тодорова, на която посвещава най-красивите си стихове като „Благовещение“, „Вълшебница“ и „Две хубави очи“.  Жената, чиято любов се оказва фатална за поета е Лора Каравелова - дъщеря на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912  година. Кореспонденцията между Яворов и Лора е прекрасен образец на българската епистоларна любовна литература, както и свидетелство за една бурна любов, белязана от много съмнения и страсти. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 година, когато измъчваната от съмнения Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие (предсмъртното писмо от един ред гласи: „Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея“). Но изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от обвиненията, че той е убиецът на Лора, на 29 октомври 1914 година поетът взема голяма доза отрова и се застрелва.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития


529 пр.н.е. — Персийският цар Кир II Велики, със завладяването на Вавилон издава първият писмен документ за правата на човека, известен като Цилиндъра на Кир.
1859 г. — Испания обявява война на Мароко.
1886 г. — 3 Велико Народно събрание избира за княз принц Валдемар Датски, но под натиска на Русия баща му, крал Кристиян, отклонява избора.
1912 г. — Балканската война: Османската империя иска примирие. Княз Фердинанд скрива предложението от съюзниците и продължава войната.
1912 г. — Български самолет бомбардира от въздуха старата гара Караагач на Одрин, която е първият бомбардиран от въздуха обект със стратегическа цел в историята.
1923 г. — Създадена е Република Турция, за президент е избран Мустафа Кемал Ататюрк.
1929 г. — Крахът на Уолстрийт 1929: Настъпва пореден срив на Нюйоркската фондова борса, известен като "черният четвъртък", с което приключва бичия пазар от 1920 година и започва Голямата депресия.
1935 г. — Открита е Автомагистрала А7 в Италия.
1952 г. — Започва съдебно дело срещу католическия епископ Иван Романов, който е осъден на 12 години строг тъмничен затвор за "шпионаж".
1980 г. — Приет е закон за прокуратурата на Народна Република България.
1992 г. — С решение на Националния координационен съвет на СДС президентът д-р Желю Желев е обявен за "предател".
2002 г. — Официално посещение в България на румънския премиер Адриан Нъстасе, който поставя въпроса за румънското малцинство и присъства на подписването на двустранното споразумение за енергийно сътрудничество.
2002 г. — Върховният административен съд на България прекратява сделката по продажбата на Булгартабак заради нарушения в процедурата.
2002 г. — Заседанието на кредиторите на Авиокомпания "Балкан" отхвърля плана за оздравяване на компанията и тя е обявена в ликвидация.
2010 г. — Успешен тест с едновремешно изпитание на всички видове МБР на Русия - "Булава", Р-29РМУ2 "Синева" и Р-29Р от ядрени подводници и "РТ-2 Топол М".