• Смиреното присъствие в настоящето. Без снимки и спомени. Без въображаем живот на мястото на някой друг.  
  • Изборът на положителната страна на нещата. Той се тренира. Умът може да се научи да открива доброто във всяка една ситуация. Да забелязва красотата. 
  • Изненадващите обрати. Ако ги ценим, ще осъзнаем, че не сме получили нещо, което искаме, защото винаги след това получаваме нещо, от което сме имали нужда. Отказите може да бъдат нещо полезно. Често те означават, че животът ни се пренасочва към по-добро. Само трябва да имаме търпение.
  • Предизвикателствата. Ако преминавахме през живота без тях, не бихме били завършени хора. Без тях няма да сме толкова силни, колкото сме. Иска се кураж да се справим с най-трудните моменти, но след това вътрешното удовлетворение е несравнимо.
  • Миговете, в които чувстваме, че сме 100% себе си. Че сме уникални и удивителни. 
  • Личните ни дарби. Това, което можем, и на което не са способни останалите, с които се сравняваме.
  • Идеите, които ни въодушевяват. Когато истински вярваме в нещата, с които сме се заели, рано или късно това се отплаща.
  • Простичките радости през уикендите като плуването в басейн, дългите разходки, събирането на миди, играта на карти или споделянето на вкусно ястие с някой друг.
  • Вълнението и чувството за свободакоито се пораждат щом се почувстваме уязвими. Те ни правят по-големи, по-открити личности.
  • Съзирането на вътрешната красота. Видимото отвъд външния вид.
  • Желанието да даваме без да очакваме нещо в замяна. Това показва богатство на човешката същност, щедрост, благородство. И впоследствие се отплаща, защото в живота за да получиш, първо трябва да дадеш.
  • Убеждението, че правим онова, което трябва. Че сме се запътили в правилната посока. Че сме промяната. 
  • Действията, с които показваме любов. Любовта е начин на живот. Тя никога не губи в дългосрочен план. Когато инвестираме в нея, влагаме в живота.
  • Хората, които ни оценяват заради човека, който сме. Не онези, които ни съдят, а другите, които ни уважават.
  • Цялата истина. По-добре е някой да бъде ранен от истината, отколкото да живее комфортно в лъжа.
  • Самоуважението. Винаги е по-добре да сме сами, но с достойнство, отколкото да сме във връзка, която редовно жертва щастието и мнението ни за себе си.
  • Радостта, че сме живи и сме приключили нещо трудно. Изпитването на живота по всички възможни начини – добри, лоши, горчиви, сладки, тъмни, светли, летни и зимни. Изживяването на всички житейски противоречия. 

Прочетете целия текст в Мениджър Нюз.