2 юли 1982 г. - Лари Уолтърс полита със... своя стол!

02 юли 2019 г., 00:00
4118

Mat Hayward / Shutterstock

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1556 г. — Русия завладява и присъединява Астраханското ханство.
•    1644 г. — Английска гражданска война: Състои се Битката при Марстън Мур.
•    1776 г. — Континенталният конгрес гласува за обявяване на независимост на Тринадесетте колонии (САЩ) от Великобритания.
•    1819 г. — Със закон в Англия се забранява наемането на деца под 9 години във фабриките и се ограничава работния ден до 12 часа за децата до 16-годишна възраст.
•    1853 г. — С преминаването на река Прут от руската армия започва Кримската война.
•    1900 г. — Граф Фердинанд фон Цепелин извършва първия полет с дирижабъл край Боденското езеро, Германия, продължил 18 мин.
•    1934 г. — Със смъртта на Ернст Рьом приключва Нощта на дългите ножове.
•    1937 г. — Амелия Ерхарт и нейният навигатор за последен път са чути над Атлантическия океан, докато се опитват да осъществят първия околосветски полет със самолет над екватора.
•    1947 г. — СССР отказва да се включи в Плана Маршал за възстановяване на съюзническите страни в Европа след Втората световна война.
•    1949 г. — Георги Димитров умира. Министър-председател на България става Васил Коларов.
•    1954 г. — Започва да функционира телевизионна мрежа Евровизия.
•    1962 г. — В Арканзас е открит първият магазин от най-голямата в света верига от хипермаркети Уолмарт.
•    1964 г. — Президентът на САЩ Линдън Джонсън подписва Акта за гражданските права, който забранява расовата дискриминация.
•    1976 г. — Северен и Южен Виетнам, разделени след 1954 г., се обединяват отново в Социалистическа република Виетнам със столица Ханой.
•    1990 г. — По време на ислямското богомолство Хадж, по време на похода между Мека и Мина, при преминаване на многохилядна тълпа през пешеходен тунел настъпва паника, при която загиват 1 426пилигрими.
•    2000 г. — В експлоатация е пуснат мостът Йоресунд между Швеция и Дания, който е най-дългият комбиниран железопътен и автомобилен мост в Европа.
•    2003 г. — МОК избира Ванкувър, Канада, за домакин на Зимни олимпийски игри 2010.
•    2004 г. — Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) приема Пакистан, като 24-ти член.
•    2008 г. — В Колумбия е освободена Ингрид Бетанкур — бивша кандидатка за президент на страната, държана в плен от екстремистката групировка ФАРК в продължение на 6 години.

Родени

•    419 г. — Валентиниан III, римски император († 455 г.)
•    1486 г. — Якопо Сансовино, италиански архитект и скулптор († 1570 г.)
•    1714 г. — Кристоф Глук, немски композитор († 1787 г.)
•    1724 г. — Фридрих Готлиб Клопщок, немски поет и драматург († 1803 г.)
•    1841 г. — Александър Зайцев, руски химик († 1910 г.)
•    1843 г. — Антонио Лабриола, италиански философ († 1904 г.)
•    1858 г. — Илия Куртев, български политик и общественик († 1923 г.)
•    1860 г. — Иван Бобев, български военен деец († 1885 г.)
•    1862 г. — Уилям Хенри Браг, английски физик, Нобелов лауреат († 1942 г.)
•    1865 г. — Лили Браун, германска феминистка и писателка († 1916 г.)
•    1877 г. — Херман Хесе, германски писател, Нобелов лауреат през 1946 г. († 1962 г.)
•    1879 г. — Тодор Паница, български революционер († 1925 г.)
•    1886 г. — Михаил Йовов, български военен и държавен деец, дипломат († 1951 г.)
•    1903 г. — Олаф V, крал на Норвегия († 1991 г.)
•    1904 г. — Жан Рене Лакост, френски тенисист († 1996 г.)
•    1906 г. — Ханс Бете, американски физик от германски произход, Нобелов лауреат през 1967 г. († 2005 г.)
•    1906 г. — Петър Димитров-Рудар, български писател († 1994 г.)
•    1906 г. — Ханс Улрих Рудел, германски пилот от Втората световна война († 1982 г.)
•    1908 г. — Христо М. Данов, български историк († 1997 г.)
•    1911 г. — Михаил Петрушевски, филолог от СР Македония († 1990 г.)
•    1923 г. — Вислава Шимборска, полска поетеса, Нобелова лауреатка през 1996 г. († 2012 г.)
•    1923 г. — Любен Хранов, български футболист († 2011 г.)
•    1925 г. — Патрис Лумумба, първи министър-председател на Демократична република Конго († 1961 г.)
•    1930 г. — Ахмад Джамал, американски джаз пианист и композитор
•    1930 г. — Карлос Менем, президент на Аржентина
•    1936 г. — Детко Петров, български писател от бивша Югославия († 1990 г.)
•    1937 г. — Иля Талев, български писател и езиковед († 2008 г.)
•    1940 г. — Георги Иванов, български космонавт
•    1942 г. — Висенте Фокс, президент на Мексико
•    1946 г. — Дейвид Сушей, английски актьор
•    1946 г. — Ричард Аксел, американски генетик и физиолог, Нобелов лауреат през 2004 г.
•    1956 г. — Джери Хол, американски модел и актриса
•    1958 г. — Красимир Кънев, председател на Български хелзинкски комитет
•    1961 г. — Сами Насери, френски актьор
•    1963 г. — Росица Кирилова, българска певица
•    1968 г. — Илиан Илиев, български футболист и треньор
•    1973 г. — Денислав Калчев, български плувец
•    1974 г. — Матю Райли, австралийски писател
•    1976 г. — Георги Иванов - Гонзо, български футболист
•    1985 г. — Ашли Тисдейл, американска певица и актриса
•    1986 г. — Линдзи Лоън, американска актриса
•    1986 г. — Аатиф Шаешу, марокански футболист

Починали

•    936 г. — Хенрих I, германски владетел (* 876 г.)
•    1298 г. — Адолф от Насау, крал на Германия (* ок. 1255 г.)
•    1504 г. — Щефан чел Маре, молдовски владетел (* 1434 г.)
•    1566 г. — Нострадамус, френски лекар и предсказател (* 1503 г.)
•    1591 г. — Винченцо Галилей, италиански композитор (* 1520 г.)
•    1778 г. — Жан-Жак Русо, френски философ (* 1712 г.)
•    1843 г. — Самуел Ханеман, немски лекар, основател на хомеопатията (* 1755 г.)
•    1850 г. — Робърт Пийл, министър-председател на Обединеното кралство (* 1788 г.)
•    1876 г. — Велчо войвода, български национал-революционер (* 1840 г.)
•    1886 г. — Херман Абих, немски геолог (* 1806 г.)
•    1893 г. — Джорджиана Баримор, американска актриса (* 1854 г.)
•    1897 г. — Адам Асник, полски поет (* 1838 г.)
•    1914 г. — Джоузеф Чембърлейн, английски индустриалец и държавник (* 1836 г.)
•    1915 г. — Порфирио Диас, президент на Мексико (* 1830 г.)
•    1924 г. — Масайоши Мацуката, министър-председател на Япония (* 1835 г.)
•    1932 г. — Мануел II, крал на Португалия (* 1889 г.)
•    1934 г. — Ернст Рьом, нацистки лидер (* 1887 г.)
•    1937 г. — Амелия Иърхарт, американски авиатор (* 1897 г.)
•    1949 г. — Георги Димитров, министър-председател на България (* 1882 г.)
•    1951 г. — Фердинанд Зауербрух, германски хирург (* 1875 г.)
•    1958 г. — Божан Ангелов, български литературен критик (* 1873 г.)
•    1961 г. — Ърнест Хемингуей, американски писател, Нобелов лауреат през 1954 г. (самоубийство) (* 1899 г.)
•    1963 г. — Бодо Узе, немски писател (* 1904 г.)
•    1966 г. — Ян Бжехва, полски поет (* 1900 г.)
•    1977 г. — Владимир Набоков, американски писател (* 1899 г.)
•    1992 г. — Борислав Пекич, сръбски писател (* 1930 г.)
•    1997 г. — Джеймс Стюърт, американски актьор (р. 1908 г.)
•    1999 г. — Кръстю Димитров, български шахматист (* 1916 г.)
•    1999 г. — Марио Пузо, американски писател (* 1920 г.)
•    2000 г. — Чавдар Драгойчев, български лекар, кардиохирург, професор (* 1925 г.)
•    2003 г. — Райнхард Баумгарт, немски писател (* 1929 г.)
•    2010 г. — Лоран Терзиеф, френски актьор (* 1935 г.)
•    2011 г. — Итамар Франку, бразилски политик, 33-ти президент на Бразилия (* 1930 г.)
•    2013 г. — Дъглас Енгълбърт, американски изобретател (* 1925 г.)

Празници

•    Световен ден на неидентифицираните летящи обекти (НЛО) — През 2001 г. Хактан Акдоган, създател на Международния музей на НЛО в Истанбул, Турция, публикува предложение за честването му. Годишнина от инцидента в Розуел, САЩ (юни — юли 1947), където е намерено катастрофирало НЛО
•    Международен ден на спортния журналист — Отбелязва се от 1995 г. по инициатива на Международната асоциация на спортната преса
•    Азербайджан — Ден на полицията
•    Бразилия — Ден на държавата
•    България — Боен празник на 32-ри Загорски пехотен полк
•    Кюрасао — Ден на знамето
•    Норвегия — Ден на краля

Страници

Ключови думи:
Коментари