Джон Роналд Руел Толкин – авторът на „Властелинът на пръстените“ – умира на 81-годишна възраст в частна болница.

Толкин е роден на 3 януари 1892 година в град Блумфонтейн в ЮАР (бившата Оранжева република) от родители англичани. Баща му Артър се преместил със семейството си там заради получено повишение в банката, в която работил в Англия. През м. април 1895 година, Джон (който тогава наричали Роналд), майка му и брат му Хилъри се завърнали в Англия, а баща му останал там с идеята да се събере със семейството си когато времето разреши. Скоро след това обаче, на 15 февруари същата година, Артър починал в резултат на сериозна кръвозагуба. Той страдал и от тежка форма на ревматизъм в продължение на много месеци. Така и повече не видял своето семейство. След смъртта му семейството се преместило в Бирмингам.

През есента на 1899 г. Роналд подал молба да постъпи в училище „Кинг Едуард”, но бил приет едва следващата година. В този период майката и децата се местели няколко пъти. През 1902 г. майка му Мейбъл била принудена да го премести заедно с брат му в училище „Сейнт Филип” с цел да спести малко пари. Скоро обаче Роналд показал добри резултати в учението и успял да спечели стипендия за училище „Кинг Едуард” и отново се върнал там през 1903 г.

На 14 ноември 1904 г., Мейбъл починала след 6-дневна диабетна кома. Роналд и брат му Хилъри останали под опеката на отец Франсис Морган – свещеник в Бирмингамската оратория. В началото на 1908 г. двете момчета се преместили зад ораторията на ул. „Дъшес Роуд” №37 и Роналд започнал първата си година в Оксфорд. На 17 декември 1911 г. той получил и първата си награда в „Екситър колидж”.

Толкин постъпил в Оксфорд през 1911 г., където получавал стипендия от „Екситър колидж”. Живял в колежа в стаи, които вече не съществуват. Днес, на приземния етаж се намира магазинът „Картини и плакати на Блекуел”, но стаите над него все още приемат студенти, като входът за тях сега е отворен на улицата отдясно – улица „Търл”. През втората си година в колежа, той положил основен за тогавашното английско образование изпит. След това, поради големите му интереси към езиците, бил посъветван да запише английски през 1913 г.

През 1914 г. започнала Първата световна война. Няколко години преди това, Толкин се запознал с момиче на име Едит Брат. Те се харесали  от пръв поглед и срещите им зачестили, но отец Франсис забелязал влечението им един към друг и провел сериозен разговор с Роналд, като го посъветвал първо да завърши образованието си и след това да мисли за женитба. Той решил да послуша съвета на отеца и с Едит си обещали да се срещнат когато завърши обучението си. Така и направили. През 1915 г. Толкин завършил Оксфорд със специалност „Английски език и литература”. На 22 март 1916 г. те встъпили в брак. Веднага след това той се записал за тренировките за офицери. Скоро след това се записал в Ланкаширския стрелкови полк и заминал за Франция. При битката при Сома, Толкин станал свидетел на ужасите на войната –  там загинали и двама от добрите му приятели. Когато се разболял от окопна треска, той се завърнал в Англия до края на войната – в началото се лекувал в болница, а когато оздравял бил назначен в тренировъчен лагер.



Когато нещата се успокоили, Толкин започнал да работи по „Оксфордски речник на английския език” като лексикограф. Той първо се преместил на улица „Сейнт Джон” №50, в близост до мястото, където живял като студент. По късно той се преместил на ъгъла на улица „Алфред” №1 (улица „Пърси” в наше време). През 1917 година се родил първият син на Толкин, докато той работил по „Оксфордския речник на английския език” във старата сграда на музея „Ашмолиън” на улица „Броуд”. Сега тази сграда е музей на науката и историята.



През 1921 г. Толкин започнал да преподава „Английски език” в университета в Лийдс. Тогава семейството се преместило в къща на ул.” Алфред”, която се намирала на ъгъла с улица „Сейнт Джон”, близо до мястото където е живял преди това. Там живели три години — 1919–1921  г. Три години по-късно станал професор и в същата година се родил и третият му син Кристофър. През 1925 година, писателят се преместил в Оксфорд в качеството си на професор по англосаксонски език, като преподавал в „Пемброук колидж” в продължение на следващите 24 години.