На днешната дата преди 39 години професорът от Университета „Карнеги-Мелън” Скот Фалман първи предложил да се използват три поредни символа – двоеточие, тире и затваряща скоба – за да обозначи „усмихващо се лице” в текст, набран на компютър. То станало сериозно попълнение на електронния лексикон.

Историята е съхранила писмото, което Фалман изпратил на местната електронна дъска с обявления, която била прототип на днешните форуми и в същото време се явявала като основно средство за общуване между служителите в университета.

Ето го и самото писмо: 19-Sep-82 11:44 Scott E Fahlman :-) From: Scott E Fahlman I propose that the following character sequence for joke markers: :-) Read it sideways.
Actually, it is probably more economical to mark things that are NOT jokes, given current trends. For this, use :-(

Историческото съобщение било предшествано от продължителна дискусия, в която участниците обсъждали въпроса какви символи следва да се използват, за да се покаже, че съобщението носи хумористичен характер. Това изображение впоследствие получило наименованието „смайл” от анг. Smiley (усмихващ се).

Важно е да отбележим, че съобщението, в което за първи път е използван „смайл”, е открито едва през 2002 г. в архива на дъската за обявления, запазен на лента.

В „цифровите археологически разкопки”, организирани изключително с цел да се открие това съобщение и по този начин да се определи датата на раждането на „смайла”, взели участие няколко ентусиасти.

За 31 г. от съществуването си „смайлът” стана незаменим атрибут в електронното общуване и мнозина не могат да си представят как ще минат без него.

Всъщност „смайлът” заменя това, което не достига в общуването посредством чата или електронната поща – интонацията в гласа и мимиката. „Смайлът” помага по-добре да се разбере събеседникът, да се улови неговото настроение, в края на краищата той е просто забава и предизвиква положителни емоции.

Към всичко това трябва да се добави, че „смайлът” е първопроходец при създаването на голяма гама от универсални емотикони, които се ползват при всякакви случаи.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

    335 г. — Далмаций е повишен в цезар и става управител на провинциите Тракия и Македония на Римската империя.
    1356 г. — Стогодишната война: В Битката при Поатие английската войска, предвождана от Едуард, Черния принц, нанася поражение на французите и взема в плен техния крал Жан II.
    1478 г. — Леонардо да Винчи завършва картината си Мона Лиза.
    1783 г. — Във Версай е осъществен първият пробен полет с балон с животни на борда (овен, петел и патица).
    1848 г. — Приключва строежът на първата международна железопътна линия между френския град Страсбург и швейцарския град Базел.
    1881 г. — Честър Артър става 21-ия президент на САЩ, след убийството на Джеймс Гарфийлд.
    1883 г. — Съставено е осмото правителство на Княжество България, начело с Драган Цанков.
    1888 г. — В Спа (Белгия) е проведен първият конкурс за красота в света.
    1903 г. — Първият американски посланик у нас, Джон Б. Джаксън, връчва акредитивните си писма на княз Фердинанд — начало на българо-американските дипломатически отношения.
    1918 г. — Първата световна война: Части на Българската армия спират настъплениято на английската армия в битката при Дойран.
    1920 г. — По време на Полско-съветската война започва Битката при Немен.
    1924 г. — Потушено е болшевишкото Татарбунарско въстание в Южна Бесарабия.
    1924 г. — Подписана е невлязлата в сила Спогодба Калфов - Политис за осигуряване на националните и културните права на българското малцинство в Гърция и на гръцкото малцинство в Царство България.
    1944 г. — Финландия и Съветският съюз подписват в Москва спогодба за примирие и слагат край на Съветско-финландската война
    1944 г. — Учреден е Съюз на българските художници (СБХ).
    1946 г. — В Швейцария Уинстън Чърчил издига идеята за създаването на Съвет на Европа за държавите от Западна Европа, който е учреден 3 години по-късно в Страсбург.
    1946 г. — След седемгодишно прекъсване поради Втората световна война се провежда филмовият Фестивал в Кан.
    1951 г. — Учредена е Световна федерация на глухите.
    1957 г. — САЩ извършва първи подземен ядрен опит.
    1966 г. — Народна република България установява дипломатически отношения с Ливан.
    1976 г. — Боинг на турските авиолинии претърпява самолетна катастрофа, загиват 155 души.
    1983 г. — Карибската държава Сент Китс и Невис получава независимост от Великобритания.
    1985 г. — При Мексиканското земетресение загиват около 9 000 души, главно в град Мексико и са разрушени около 400 сгради.
    1989 г. — Бомба, поставена в самолет МакДонъл Дъглас на френска авиокомпания, летящ от Бразавил до Париж, избухва над Сахара - загиват всичките 171 души на борда.
    1991 г. — Семейство туристи от Германия откриват в Алпите на границата между Италия и Австрия замразена мумия на човек, умрял около 3300 пр.н.е. и го наричат Йоци.
    1995 г. — The Washington Post и The New York Times публикуват манифеста на Юнабомбъра.
    2006 г. — Две момичета, пътуващи в автомобил, загиват при срутване на изоставена сграда в София - събитието довежда до масови проверки на опасните сгради в България.
    2006 г. — В Тайланд е извършен държавен преврат.

Родени

    866 г. — Лъв VI Философ, византийски император († 912 г.)
    1551 г. — Анри III, крал на Франция († 1589 г.)
    1730 г. — Огюстен Пажу, френски скулптор († 1809 г.)
    1802 г. — Лайош Кошут, унгарски революционер († 1894 г.)
    1865 г. — Тодор Митов, български генерал († ?)
    1871 г. — Фриц Рихард Шаудин, германски протистолог († 1906 г.)
    1882 г. — Йон Агърбичану, румънски писател († 1963 г.)
    1909 г. — Фери Порше, австрийски производител на автомобили († 1998 г.)
    1910 г. — Борис Недков, български учен († 1975 г.)
    1911 г. — Сър Уилям Голдинг, английски писател, Нобелов лауреат († 1993 г.)
    1922 г. — Деймън Найт, американски писател († 2002 г.)
    1922 г. — Емил Затопек, чешки лекоатлет († 2000 г.)
    1926 г. — Масатоши Кошиба, японски физик, Нобелов лауреат през 2002 г.
    1928 г. — Адам Уест, американски актьор
    1941 г. — Жерар Корбио, белгийски режисьор
    1948 г. — Джеръми Айрънс, английски актьор
    1949 г. — Туиги, английска манекенка и актриса
    1956 г. — Дочо Боджаков, български режисьор
    1960 г. — Теодора Димова, българска писателка
    1963 г. — Алесандра Мартинес, италианска актриса
    1967 г. — Александър Карелин, руски спортист
    1968 г. — Анатоли Тонов, български футболист
    1969 г. — Георги Симеонов, български оперен режисьор
    1970 г. — Сони Андерсон, бразилски футболист
    1974 г. — Виктория Силвстед, шведски фотомодел
    1977 г. — Райън Дюсик, американски барабанис

Починали

    1147 г. — Игор II, велик княз на Киевска Рус (* ? г.)
    1881 г. — Джеймс Гарфийлд, 20-ти президент на САЩ (* 1831 г.)
    1895 г. — Юлия фон Хауке, принцеса Батенберг (* 1825 г.)
    1912 г. — Георги Лютаков, български революционер (* ок. 1840 г.)
    1914 г. — Стефан Дедов, македонски журналист (* 1869 г.)
    1929 г. — Георги Баждаров, български революционер и учител (* 1881 г.)
    1935 г. — Константин Циолковски, руски учен и изобретател (* 1857 г.)
    1941 г. — Аце Дорев, български революционер (* 1871 г.)
    1966 г. — Адриен Борел, френски психиатър (* 1886 г.)
    1977 г. — Ненко Балкански, български художник (* 1907 г.)
    1981 г. — Христо Коджабашев, български актьор (* 1888 г.)
    1985 г. — Итало Калвино, италиански писател (* 1923 г.)
    2000 г. — Йото Танчев, български лекар и учен (* 1917 г.)
    2010 г. — Иван Кирков, български художник (* 1932)

Празници

    Чили — Ден на армията
    Сейнт Китс и Невис — Ден на независимостта (от Великобритания, 1983 г., национален празник)