Какво още се е случило на днешната дата?

Събития


1555 г. — По заповед на Мария I Тюдор за изгорени като еретици двама протестантски епископи.
1793 г. — В Париж е гилотинирана Мария-Антоанета, кралица на Франция и Навара.
1813 г. — На територията на Саксония, край Лайпциг, започва най-мащабната битка до Първата световна война, известна като Битка на народите, между коалицията на Наполеон Бонапарт (Франция, Полша и Саксония) и Шестата коалиция (Русия, Австрия, Прусия и Швеция); битката завършва след 3 дни с поражение на Наполеон.
1840 г. — Нова Зеландия е обявена за британска колония.
1843 г. — Уилям Роуън Хамилтон измисля кватернионите.
1853 г. — Турция обявява война на Русия, известна като Кримска война, защото след намесата на Англия и Франция в подкрепа на Турция бойните действия се пренасят в района на Кримския полуостров.
1912 г. — Балканската война: българската армия за първи път използва самолет за разузнаване на вражески обекти край Одрин -- виж статията за Радул Милков!
1946 г. — Изпълнение на смъртните присъди на група военнопрестъпници от Хитлеристка Германия, осъдени на Нюрнбергския процес.
1964 г. — Китайската народна република детонира първото си ядрено оръжие.
1969 г. — Перу, Боливия, Еквадор, Колумбия и Чили създава общност на държавите, през през чийто територии преминават Андите — Андска общност.
1971 г. — Състои се официалната церемония по откриването на кулата "Азади" в иранската столица Техеран.
1978 г. — Кардинал Карол Войтила, архиепископ на Краков, е избран за папа с името Йоан Павел II. Той е първият папа славянин и първият папа неиталианец от последните 456 години.
1981 г. — Учредени са орден "13 века България" и юбилеен медал "1300 години България".
1981 г. — В Толбухин (днес Добрич) и Исперих се откриват паметници на хан Аспарух.
1994 г. — С решение на Конституционния съд ДПС се пререгистрира като политическа партия.
2006 г. — След 4-годишно съществуване в София е закрит увеселителният парк София Ленд.

Родени

1679 г. — Ян Дисмас Зеленка, чешки композитор († 1745 г.)
1708 г. — Албрехт фон Халер, швейцарски поет и учен († 1777 г.)
1803 г. — Джеймс Едуард Александър, английски колонизатор († 1885 г.)
1827 г. — Арнолд Бьоклин, швейцарски художник († 1901 г.)
1840 г. — Кийотака Курода, министър-председател на Япония († 1900 г.)
1840 г. — Милош Милоевич, сръбски историк († 1907 г.)
1852 г. — Клавдий Лебедев, руски художник († 1916 г.)
1863 г. — Остин Чембърлейн, британски политик и Нобелов лауреат през 1925 г. († 1937 г.)
1864 г. — Карл Кауцки, марксистки идеолог († 1938 г.)
1866 г. — Богомил Берон, български лекар († 1936 г.)
1880 г. — Андрей Мацанов, български революционер (ВМРО) († 1947 г.)
1886 г. — Давид Бен-Гурион, министър-председател на Израел († 1973 г.)
1888 г. — Юджийн О'Нийл, американски писател, Нобелов лауреат през 1936 г. († 1953 г.)
1890 г. — Майкъл Колинс, ирландски революционер († 1922 г.)
1902 г. — Фани Попова-Мутафова, българска писателка († 1977 г.)
1908 г. — Енвер Ходжа, албански диктатор († 1985 г.)
1927 г. — Гюнтер Грас, немски писател, Нобелов лауреат
1934 г. — Питър Ашдаун, британски пилот от Формула 1
1936 г. — Андрей Чикатило, украински сериен убиец († 1994 г.)
1937 г. — Константин Илиев, български писател и драматург
1946 г. — Сюзан Самърс, американска актриса
1947 г. — Гай Сайнър, американски актьор
1958 г. — Елефтерия Арванитаки, гръцка певица
1958 г. — Здравко Димитров, български актьор
1958 г. — Тим Робинс, американски актьор и режисьор
1969 г. — Стефка Янорова, българска актриса
1971 г. — Димитър Чобанов, български футболист
1972 г. — Лилчо Арсов, български футболист
1983 г. — Красимир Русев, български шахматист
1984 г. — Шейн Уорд, британски певец

Починали

1621 г. — Ян Питерсзоон Свеелинк, холандски композитор (* 1562 г.)
1793 г. — Мария-Антоанета, кралица на Франция и Навара (* 1755 г.)
1805 г. — Михришах валиде султан, валиде султан (* 1745 г.)
1090 г. — Якуб Чишински, сръбски поет († 1856 г.)
1920 г. — Иван Каназирев, български революционер (* 1872 г.)
1925 г. — Харалампи Златанов, български революционер
1946 г. — Алфред Йодл, германски нацист (* 1890 г.)
1946 г. — Артур Зайс-Инкварт, австрийски политик (* 1892 г.)
1946 г. — Вилхелм Кайтел, германски военнослужещ (* 1882 г.)
1946 г. — Ернст Калтенбрунер, австрийски офицер (* 1903 г.)
1946 г. — Йоаким фон Рибентроп, външен министър на Третия райх( * 1893 г.)
1946 г. — Ханс Франк, германски военнопрестъпник (* 1900 г.)
1946 г. — Юлиус Щрайхер, германски пропагандатор (* 1887 г.)
1956 г. — Жул Риме, основател на Световното първенство по футбол (* 1873 г.)
1959 г. — Джордж Маршал, американски политик, Нобелов лауреат през 1953 г. (* 1880 г.)
1962 г. — Гастон Башлар, френски философ (* 1884 г.)
1981 г. — Моше Даян, израелски офицер (* 1915 г.)
1982 г. — Яков Готовац, хърватски композитор (* 1895 г.)
1990 г. — Джовани Варлиен, италиански футболист
1992 г. — Шърли Бут, американска актриса (* 1898 г.)
2004 г. — Йосиф Петров, български поет
2006 г. — Валентин Паниагуа, президент на Перу (* 1936 г.)
2007 г. — Тоше Проески, македонски певец (* 1981 г.)
2011 г. — Митьо Кисьов, генерал-лейтенант, командващ Транспортни Войски, депутат от Великото Народно Събрание (* 1926 г.)

Празници

ООН — Международен ден на прехраната (отбелязва се от 1945 г.)
Международен ден на анестезиолога (по повод на първата публична демонстрация за подаване на наркоза при операция, 1846 г.)
България — Ден на българските военновъздушни сили
САЩ — Ден на шефа (празнува се от 1958 г., подчинените изпращат на шефа си картички от Деня на влюбените)
Чили — Ден на учителя