Какво още се е случило на днешната дата?



Събития




1555 г. — По заповед на Мария I Тюдор за изгорени като еретици двама протестантски епископи.

1793 г. — В Париж е гилотинирана Мария-Антоанета, кралица на Франция и Навара.

1813 г. — На територията на Саксония, край Лайпциг, започва най-мащабната битка до Първата световна война, известна като Битка на народите, между коалицията на Наполеон Бонапарт (Франция, Полша и Саксония) и Шестата коалиция (Русия, Австрия, Прусия и Швеция); битката завършва след 3 дни с поражение на Наполеон.

1840 г. — Нова Зеландия е обявена за британска колония.

1843 г. — Уилям Роуън Хамилтон измисля кватернионите.

1853 г. — Турция обявява война на Русия, известна като Кримска война, защото след намесата на Англия и Франция в подкрепа на Турция бойните действия се пренасят в района на Кримския полуостров.

1912 г. — Балканската война: българската армия за първи път използва самолет за разузнаване на вражески обекти край Одрин -- виж статията за Радул Милков!

1946 г. — Изпълнение на смъртните присъди на група военнопрестъпници от Хитлеристка Германия, осъдени на Нюрнбергския процес.

1964 г. — Китайската народна република детонира първото си ядрено оръжие.

1969 г. — Перу, Боливия, Еквадор, Колумбия и Чили създава общност на държавите, през през чийто територии преминават Андите — Андска общност.

1971 г. — Състои се официалната церемония по откриването на кулата "Азади" в иранската столица Техеран.

1978 г. — Кардинал Карол Войтила, архиепископ на Краков, е избран за папа с името Йоан Павел II. Той е първият папа славянин и първият папа неиталианец от последните 456 години.

1981 г. — Учредени са орден "13 века България" и юбилеен медал "1300 години България".

1981 г. — В Толбухин (днес Добрич) и Исперих се откриват паметници на хан Аспарух.

1994 г. — С решение на Конституционния съд ДПС се пререгистрира като политическа партия.

2006 г. — След 4-годишно съществуване в София е закрит увеселителният парк София Ленд.



Родени



1679 г. — Ян Дисмас Зеленка, чешки композитор († 1745 г.)

1708 г. — Албрехт фон Халер, швейцарски поет и учен († 1777 г.)

1803 г. — Джеймс Едуард Александър, английски колонизатор († 1885 г.)

1827 г. — Арнолд Бьоклин, швейцарски художник († 1901 г.)

1840 г. — Кийотака Курода, министър-председател на Япония († 1900 г.)

1840 г. — Милош Милоевич, сръбски историк († 1907 г.)

1852 г. — Клавдий Лебедев, руски художник († 1916 г.)

1863 г. — Остин Чембърлейн, британски политик и Нобелов лауреат през 1925 г. († 1937 г.)

1864 г. — Карл Кауцки, марксистки идеолог († 1938 г.)

1866 г. — Богомил Берон, български лекар († 1936 г.)

1880 г. — Андрей Мацанов, български революционер (ВМРО) († 1947 г.)

1886 г. — Давид Бен-Гурион, министър-председател на Израел († 1973 г.)

1888 г. — Юджийн О'Нийл, американски писател, Нобелов лауреат през 1936 г. († 1953 г.)

1890 г. — Майкъл Колинс, ирландски революционер († 1922 г.)

1902 г. — Фани Попова-Мутафова, българска писателка († 1977 г.)

1908 г. — Енвер Ходжа, албански диктатор († 1985 г.)

1927 г. — Гюнтер Грас, немски писател, Нобелов лауреат

1934 г. — Питър Ашдаун, британски пилот от Формула 1

1936 г. — Андрей Чикатило, украински сериен убиец († 1994 г.)

1937 г. — Константин Илиев, български писател и драматург

1946 г. — Сюзан Самърс, американска актриса

1947 г. — Гай Сайнър, американски актьор

1958 г. — Елефтерия Арванитаки, гръцка певица

1958 г. — Здравко Димитров, български актьор

1958 г. — Тим Робинс, американски актьор и режисьор

1969 г. — Стефка Янорова, българска актриса

1971 г. — Димитър Чобанов, български футболист

1972 г. — Лилчо Арсов, български футболист

1983 г. — Красимир Русев, български шахматист

1984 г. — Шейн Уорд, британски певец



Починали



1621 г. — Ян Питерсзоон Свеелинк, холандски композитор (* 1562 г.)

1793 г. — Мария-Антоанета, кралица на Франция и Навара (* 1755 г.)

1805 г. — Михришах валиде султан, валиде султан (* 1745 г.)

1090 г. — Якуб Чишински, сръбски поет († 1856 г.)

1920 г. — Иван Каназирев, български революционер (* 1872 г.)

1925 г. — Харалампи Златанов, български революционер

1946 г. — Алфред Йодл, германски нацист (* 1890 г.)

1946 г. — Артур Зайс-Инкварт, австрийски политик (* 1892 г.)

1946 г. — Вилхелм Кайтел, германски военнослужещ (* 1882 г.)

1946 г. — Ернст Калтенбрунер, австрийски офицер (* 1903 г.)

1946 г. — Йоаким фон Рибентроп, външен министър на Третия райх( * 1893 г.)

1946 г. — Ханс Франк, германски военнопрестъпник (* 1900 г.)

1946 г. — Юлиус Щрайхер, германски пропагандатор (* 1887 г.)

1956 г. — Жул Риме, основател на Световното първенство по футбол (* 1873 г.)

1959 г. — Джордж Маршал, американски политик, Нобелов лауреат през 1953 г. (* 1880 г.)

1962 г. — Гастон Башлар, френски философ (* 1884 г.)

1981 г. — Моше Даян, израелски офицер (* 1915 г.)

1982 г. — Яков Готовац, хърватски композитор (* 1895 г.)

1990 г. — Джовани Варлиен, италиански футболист

1992 г. — Шърли Бут, американска актриса (* 1898 г.)

2004 г. — Йосиф Петров, български поет

2006 г. — Валентин Паниагуа, президент на Перу (* 1936 г.)

2007 г. — Тоше Проески, македонски певец (* 1981 г.)

2011 г. — Митьо Кисьов, генерал-лейтенант, командващ Транспортни Войски, депутат от Великото Народно Събрание (* 1926 г.)



Празници



ООН — Международен ден на прехраната (отбелязва се от 1945 г.)

Международен ден на анестезиолога (по повод на първата публична демонстрация за подаване на наркоза при операция, 1846 г.)

България — Ден на българските военновъздушни сили

САЩ — Ден на шефа (празнува се от 1958 г., подчинените изпращат на шефа си картички от Деня на влюбените)

Чили — Ден на учителя