14 септември 1752 г. - Британската империя приема Григорианския календар

14 септември 2018 г., 00:00
1013

lyricsaima / Shutterstock

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

    1752 г. — Британската империя приема Григориански календар и пропуска 11 дни (предишният ден е 2 септември).
    1812 г. — Наполеонови войни: Седем дни след Бородинската битка, Наполеон със своята Велика армия влиза в Москва без бой, но намира градът изоставен и запален от отстъпващите руснаци.
    1829 г. — Руско-турска война (1828-1829): Османската империя сключва с Русия Одринския мирен договор, който слага край на войната.
    1867 г. — Излиза първото издание на "Капиталът" на Карл Маркс.
    1901 г. — Президента на САЩ Уилям Маккинли умира след покушението от 6 септември и поста заема Теодор Рузвелт.
    1911 г. — При атентат в Киевския театър смъртоносно е прострелян министър-председателя на Русия Пьотър Столипин, който умира четири дни по-късно.
    1917 г. — Временното руско правителство обявява Руската империя за република.
    1918 г. — Първа световна война: Започва атаката на Антантата при Добро поле.
    1939 г. — VS-300 на Игор Сикорски става първият успешно изпробван хеликоптер.
    1943 г. — Назначено е Правителство на България начело с Добри Божилов.
    1944 г. — Излиза първият брой на вестник "Земеделско знаме", орган на БЗНС, с главен редактор Никола Петков.
    1959 г. — Съветският космически апарат Луна 2 става първия обект с човешки произход на Луната, разбивайки се на нейната повърхност.
    1960 г. — Приключва срещата в Багдад на страните производителки на петрол, с която се създава ОПЕК.
    1978 г. — СССР изстрелва автоматичният космически апарат Венера 12.
    1999 г. — Кирибати, Науру и Тонга се присъединяват към Организацията на обединените нации.
    2006 г. — Покрив на летище на испанския остров Менорка се срутва и затрупва над 20 души. Според данни на регионалното правителство само трима души са пострадали при инцидента.

Родени

    208 г. — Диадумениан, римски император († 218 г.)
    1169 г. — Алексий II Комнин, византийски император († 1183 г.)
    1769 г. — Александър фон Хумболт, немски естественик († 1859 г.)
    1791 г. — Франц Боп, немски езиковед († 1867 г.)
    1817 г. — Теодор Щорм, германски писател († 1888 г.)
    1838 г. — Христо Иванов-Големия, български политик († 1898 г.)
    1847 г. — Димитър Греков, министър-председател на България († 1901 г.)
    1847 г. — Павел Яблочков, руски изобретател († 1894 г.)
    1848 г. — Адолф Албин, румънски шахматист († 1920 г.)
    1849 г. — Иван Павлов, руски физиолог, Нобелов лауреат († 1936 г.)
    1853 г. — Марк-Емил Руше, швейцарски политик († 1912 г.)
    1859 г. — Добри Петков, български политик († 1932 г.)
    1860 г. — Даниел Бланшу, български педагог († 1945 г.)
    1860 г. — Димитър Гешов, български военен деец († 1922 г.)
    1863 г. — Стою Брадистилов, български военен деец († 1930 г.)
    1864 г. — Робърт Сесил, английски политик, Нобелов лауреат († 1958 г.)
    1868 г. — Иван Пожарлиев, български военен († 1943 г.)
    1884 г. — Стоян Кантуров, български революционер († 1959 г.)
    1889 г. — Мария Естер де Каповиля, последен най-стар човек († 2006 г.)
    1920 г. — Марио Бенедети, уругвайски писател († 2009 г.)
    1920 г. — Лорънс Клайн, американски икономист, Нобелов лауреат († 2013 г.)
    1921 г. — Иван Янчев, български актьор († 1995 г.)
    1928 г. — Алберто Корда, кубински фотограф († 2001 г.)
    1929 г. — Фердинан Ойоно, камерунски писател и политик († 2010 г.)
    1930 г. — Антон Дончев, български писател
    1936 г. — Уолтър Кьониг, американски актьор
    1937 г. — Ренцо Пиано, италиански архитект
    1940 г. — Венцеслав Константинов, български писател и преводач
    1942 г. — Хираня Лал Шрестха, непалски дипломат
    1944 г. — Гюнтер Нетцер, немски футболист
    1947 г. — Сам Нийл, новозеландски актьор
    1950 г. — Адемир Кенович, босненски режисьор
    1954 г. — Васил Стоев, български музикант
    1956 г. — Константинос Александру Караманлис, министър-председател на Гърция
    1958 г. — Джон Херингтън, американски астронавт
    1965 г. — Дмитрий Медведев, трети президент на Руската Федерация
    1973 г. — Румен Иванов, български футболист
    1975 г. — Антоанета Добрева-Нети, българска певица
    1983 г. — Ейми Уайнхаус, английска певица († 2011 г.)
    1985 г. — Ая Уето, японска актриса и певица
    1987 г. — Джейда Атеш, турска актриса

Починали

    23 г. — Юлий Цезар Друз, римски генерал и консул (* 13 пр.н.е. г.)
    407 г. — Йоан Златоуст, проповедник и богослов (* 349 г.)
    775 г. — Константин V Копроним, византийски император (* 719 г.)
    891 г. — Стефан VI, римски папа (* ? г.)
    1067 г. — Прохор Пчински, български светец (* ? г.)
    1321 г. — Данте Алигиери, италиански поет (* 1265 г.)
    1523 г. — Адриан VI, римски папа (* 1459 г.)
    1712 г. — Джовани Доменико Касини, френски астроном (* 1625 г.)
    1851 г. — Джеймс Фенимор Купър, американски писател (* 1789 г.)
    1852 г. — Артър Уелсли, херцог на Уелингтън (* 1769 г.)
    1901 г. — Уилям Маккинли, 25-ти президент на САЩ, (покушение) (* 1843 г.)
    1903 г. — Мирчо Кипрев, български революционер (* 1880 г.)
    1906 г. — Армен Купциос, гръцки революционер (* 1885 г.)
    1916 г. — Хосе Ечегарай, испански драматург (* 1832 г.)
    1920 г. — Ичко Димитров, български офицер и революционер (* 1880 г.)
    1927 г. — Айседора Дънкан, американска танцьорка (* 1877 г.)
    1927 г. — Хуго Бал, немски поет и драматург (* 1886 г.)
    1937 г. — Томаш Масарик, първи президент на Чехословакия (* 1850 г.)
    1957 г. — Асен Белковски, български художник (* 1879 г.)
    1967 г. — Енчо Тагаров, български актьор (* 1904 г.)
    1970 г. — Рудолф Карнап, германо-американски философ (* 1891 г.)
    1982 г. — Грейс Кели, американска актриса, принцеса на Монако (* 1929 г.)
    1984 г. — Джанет Гейнър, американска актриса (* 1906 г.)
    1984 г. — Рада Балевска, професор (* 1903 г.)
    2001 г. — Стелиос Казантзидис, гръцки певец и музикант
    2005 г. — Искра Йосифова, българска актриса (* 1954 г.)
    2005 г. — Робърт Уайз, американски филмов режисьор (* 1914 г.)
    2008 г. — Георги Китов, български археолог (* 1943 г.)
    2009 г. — Патрик Суейзи, американски актьор (* 1952 г.)
    2011 г. — Рудолф Мьосбауер, немски физик, носител на Нобелова награда за физика през 1961 г. (* 1929 г.)

Празници

    Източноправославна църква — Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен (Кръстовден) (Кръстьо, Ставри)
    Празник на вестник “Българска армия” — На този ден през 1944 г. излиза брой 1 на вестник “Народна войска” (“Всекидневен вестник за войската и народа”), преименуван на 14 септември 1952 г. в “Народна армия”. На 27 май 1991 г. е преименуван във в.”Българска армия”
    Професионален празник на Национална служба „Пожарна безопасност и защита на населението” и на българските пожарникари — Годишнина от учредяването през 1905 г. на първото професионално обединение на пожарникарите в България. Обявен за празник с Решение на Министерски съвет от 12 септември 1995 г.
    Празник на град Силистра

 

Източник: Wikipedia

Страници

Коментари