Преди време списание The Millions обяви най-добрите книги на столетието. В подготвянето на класацията са взели участие някои от най-изявените журналисти, критици и писатели от всички краища на света, а самото гласуване протече в специално създадена за случая група във Facebook.

Ето кои са най-добрите книги в топ 10.

1. „Мидълсекс" – Джeфри Юджeнидис

Странен роман... И в същото време лиричен, носталгичен, изпълнен с любов към живота, към хората, към корените...

Създаден на прехода между две столетия, „Мидълсекс" поразява с необятното въображение на своя автор. Необикновената сага е разказана от един хермафродит, наследник на гръцки емигранти, потърсили спасение от турските зверства в далечна Америка. Това е поетична и красива изповед, наситена с неподражаема интелигентност и невероятно чувство за хумор. Читателят, посегнал към този роман, става свидетел на дисекцията на търсенията, радостите, тежненията и откритията на главния герой – роден като момиче, 14 години по-късно тя/той се превръща в момче.

Наистина странна история на пръв поглед. Но още от първите страници се потапяме в един магически, вълшебен свят, където откровено се говори за кръвосмешения, любов, изгубени самоличности и търсещи души. Свят, в който всеки от героите търси и открива своето място и своето късче щастие... Свят, в който, за да успееш, трябва да се приемеш такъв, какъвто си, и сключвайки примирие със самия себе си, да продължиш напред...

2. „Краткият чуден живот на Оскар Уао" – Джуно Диас

Джуно Диас (1968) е роден в Доминиканската република и отраства в Ню Джърси. Завършва Рътгърс колидж. Автор е на сборника с разкази Drown /1996/, който се превръща в безпрецедентен хит в Съединените щати и е обявен за събитие от литературната критика. Романът "Краткият чуден живот на Оскар Уао" - малка шеметна енциклопедия на доминиканската история, американската латино имиграция и света на страстните любители на комиксите и научната фантастика, написана на няколко гласа и на два езика - излиза единайсет години по-късно и печели ред отличия.

Казват, че идва от Африка и е донесено тук с виковете на робите; че е предсмъртно проклятие на таиносите, изречено при загиването на един свят и раждането на друг; че е зъл демон, промъкнал се в Творението през отворената на Антилите врата към ада. В общ смисъл "фуку американус", накратко "фуку", е проклятие или зла орис, но се употребява най-вече като "проклятието и злата орис на Новия свят".

Но както и да се нарича и откъдето и да произлиза фуку, никой не се съмнява, че пристигането на европейците в Испаньола е пуснало проклятието на свобода и оттогава газим до шията в лайна. Санто Доминго може и да е неговата изходна точка, мястото, от което е проникнало на този свят, ала всички ние сме негови деца, без значение дали го осъзнаваме или не.

Предполагам вече сте се досетили, че и аз си имам фуку история. Ще ми се да можех да кажа, че е най-добрата - фуку номер едно, - но не искам да лъжа. Моята не е най-страшнта, най-ясната, най-болезнената, нито пък е най-красивата.

Просто е тази, дето ме е сграбчила за гушата.

3. „2666" – Роберто Боланьо

„2666" - един от знаковите романи на епохата, безспорен шедьовър. „2666" е гигантска човешка трагедия във времето и пространството, изтъкана от насилие и престъпления, безразличие и корупция, интелектуални търсения и разруха. Историята на разочарованието от света, превъплъщенията на неотменното, на човешкото. Боланьо не е мизантроп, нито циник. В „2666" той е дълбоко и безнадеждно разочарован.

Романът печели множество литературни награди: Наградата на град Барселона (2004), наградата на Саламбо (2005), Наградата за художествена литература на Американската асоциация на литературните критици (2--9).

4. „Облакът атлас" – Дейвид Мичъл

Един от най-забележителните постмодерни гласове в литературата на XXI век, Дейвид Мичъл съчетава приключенско повествование с типична за Набоков страст към загадките, наблюдателност в изграждането на героите и вкус към философските и научните разсъждения в традицията на Умберто Еко, Харуки Мураками и Филип К. Дик. Резултатът е блестяща и оригинална литература, колкото дълбока, толкова и занимателна. „Облакът атлас" се състои от шест истории, наредени една в друга като кукла матрьошка, които превеждат читателя през различни времена и места – от XIX век в далечния Тихи океан до постапокалиптично бъдеще на Хаваите. В хода на повествованието Мичъл разкрива каква е връзката между отделните герои, как се преплитат съдбите им и как душите им се носят във времето и пространството като облаци в небето.

5. „Пътят" – Кормак Маккарти

„Пътят" е разтърсващ разказ за времето, когато цивилизацията и природата са мъртви. баща и син пътуват през изпепелената Америка на юг към океанския бряг – дни, месеци, години. Нищо не помръдва сред опустошения пейзаж освен носената от вятъра пепел. Те имат само дрехите на гърба си, оскъдни запаси храна и един пистолет, с който да се бранят от варварските шайки канибали по пътищата. Но залогът на това пътуване не е само тяхното оцеляване, защото мъжът и момчето носят огъня на целия човешки род и съдбата на целия свят зависи от баланса на безнадеждната им мисия.

„Прозата в тази книга е толкова красива и сурово сдържана, че се чете като пророческо ридание. Изключителен разказ за човечеството в руини, който всички ние трябва да прочетем."

Дейли Мейл

„Пред нас е творението на един велик американски писател. Въпреки мрачната си образност, божественият език на „Пътят" отвежда двете вплетени души на героите отвъд мрака. Маккарти продължава да носи огъня."

6. „Изкупление" – Иън Макюън

В най-горещия ден от лятото на 1935 г. тринайсетгодишната Брайъни вижда как по-голямата й сестра Сесилия съблича дрехите си и се гмурва във фонтана в градината на тяхното имение. До фонтана, наблюдавайки, стои нейният приятел от детските години Роби, завърнал се наскоро, също като Сесилия, от следването си в Кеймбридж.

Още преди края на деня животът и на тримата ще се е променил безвъзвратно. Роби и Сесилия ще са прекосили граница, която дори не са си представяли в началото, и ще са станали жертва на въображението на по-малкото момиче. Брайъни ще е станала свидетел на мистериозни събития и ще е извършила престъпление, което цял живот ще се опитва да изкупи. „Изкупление" е най-доброто постижение на Макюън. Брилянтно и изключително грабващо в своето описание на детството, любовта, войната, Англия и нейните класови разслоения, а в центъра му е едно дълбоко – и дълбоко затрогващо – изследване на срама и прошката, на изкуплението и трудното покаяние.

Иън Макюън (р. 1948) – най-награждаваният английски писател и безспорно един от най-талантливите европейски творци – е автор на десетина романа, сред които „Откраднатото дете", „Амстердам", „Невинният", „Изкупление", „Неумолима любов" (ИК „Колибри" – 2005). Още първият му сборник с разкази е отличен с наградата „Съмърсет Моъм". Следват три награди, сред които и „Букър", за която Макюън е номиниран четири пъти последователно. А романът „Изкупление" получава 4 награди – истински рекорд. „Събота" (ИК „Колибри" – 2007) също е номиниран за "Букър" и е отличен с една от най-старите и престижни британски награди за литература, „Джеймс Тейт Блак Мемориал Прайз". Много от произведенията на Макюън са филмирани.