За някои хора детството е най-хубавото време от живота им, но има и такива, които си спомнят с ужас за това време поради лошия късмет да имат ужасни родители. Разбира се, лошите взаимоотношения, които тези хора са имали като деца с родителите си, се запазва през целия им живот и често им носи множество проблеми и като възрастни.

Hapциcтичнo личнocтнo paзcтpoйcтвo пpeдcтaвлявa пcиxичнo нapyшeниe, пpи кoeтo чoвeк имa нepeaлиcтичнo yceщaнe зa coбcтвeнaтa cи личност и знaчимocт и много cилнa нyждa oт възxищeниe и признание. Това са хора, които не са успели да си изградят зряла личност и да развият истинска човешка индивидуалност. Поради тази причина непрекъснато търсят потвърждение за стойността си в околните.

Hapциcиcтитe ce oтнacят c пpeнeбpeжeниe към чyвcтвaтa нa другите, тъй като вътрешно вярват, че са по-добри от тях във всяко отношение. Но зaд ролята им нa cвpъxcaмoyвepeнocт ce кpиe кpeхкo caмoчyвcтвиe, кoeтo мoжe дa бъдe yязвeнo по нaй-нeзнaчитeлен повод.

Нарцистичните хора имат нужда от „нарцистичен ресурс“, който да подхранва увредената им представа за собствената личност, като за целта може да използват съпруг, партньор, приятел, член на семейството. Най-често жертва стават техните деца, тъй като те така или иначе са поставени йерархично в по-ниско положение и все още са в растеж и развитие, така че им е невъзможно да поставят бариери. Това позволява на нарцистичния родител да манипулира и контролира зависещото от него същество, както си пожелае. Да си в ролята на такъв „ресурс“ не е лесно, тъй като един от признаците на нарцистичното разстройство на личността е неспособността да съчувстваш на другите. Да изобрази съчувствие всеки нарцисист може много убедително, но реално не умее да съчувства, а само имитира. Много от тях стават психолози, лекари, работят в благотворителни организации, за да поддържат отражение си на „спасител“. В действителност обаче другите хора за тях са просто неодушевени кукли или декори, които ги плашат, ако не могат да установят над тях пълен контрол.

Тези, които са отгледани от нарцистични родители, често живеят с усещането, че са „изгубени“ или „увредени“. Такива родители насаждат постоянно чувство на вина у децата си и ги карат непрекъснато да се съмняват в себе си и света около тях.

Случва се да прибягват до домашно насилие, за да контролират своите „ресурси“. Но повечето от тях се ограничават с емоционален шантаж и психологически натиск. Не са способни да разберат потребностите на другите, не могат да търпят чуждите недостатъци и с лекота игнорират проблемите на близките си хора. Обичат да се преструват на загрижени, но често унижават хората със снизходителната си опека и ако не получат нужното, веднага преминават към обвинения и рязка критика.

Нарцистичните родители обикновено биват два вида. „Поглъщащият“ нарцис е родителят, който гледа на вас като на още една част от себе си, почти като на продължение на собственото си тяло и непрекъснато се опитва да контролира живота ви, като никога не отчита факта, че вие сте отделен човек.

„Игнориращият“ нарцис е родителят, който няма никакъв интерес от това да е родител и всичко свързано с детето му е просто досадно задължение. Виждайки разликата между вашите нужди и желания и своите собствени, той винаги ще предпочете да удовлетвори собствените си. Почти не се интересува какво се случва в живота на детето му, освен в случаите, когато това може да му донесе полза.

Десет признака, че сте отгледан от нарцистични родители:

КОНТРОЛИРАТ ВИ ЧРЕЗ СЪ-ЗАВИСИМОСТТА

В случай, че някой от родителите непрекъснато повтаря „нуждая се от теб“ или „не мога да живея без теб“ на детето си, това е явен знак за нарцистичен родител. Такива родители манипулират децата си, за да бъдат винаги на тяхно разположение и правят всичко, за да ги накарат да чувстват, че са им длъжни. По всякакъв начин предотвратяват и най-малката проява на самостоятелност, инициатива и независимост. Такъв родител ще направи всичко възможно, за да попречи на детето си да се превърне във възрастен човек, без значение на колко години е.

ЧЕСТО ВМЕНЯВАТ ЧУВСТВО ЗА ВИНА

„Никога няма да оцениш колко много съм направил за теб!“ е любимото изречение на такива родители, с което целят да накарат наследника си да направи нещо, което всъщност въобще не му се иска, без да се интересуват от причините или чувствата. Нарцистичните родители използват вината като лост, за да манипулират децата си и да насочват поведението им в желаната от тях насока. Нарцистичните личности винаги търсят отплата за всичко, което са направили в някой момент от живота си за друг човек и винаги използват това като оръжие, когато желаят да получат нещо, дори и без съгласието на отсрещната страна.

ПОЛУЧАВАТЕ ОБИЧ САМО, КОГАТО НАПРАВИТЕ ТОВА, КОЕТО ТЕ ИСКАТ

Любимата игра на нарцистичните родители е даването и отнемането на обич. Правете всичко, което те искат безропотно и готово! Получавате любов. В случай, че откажете, стойте и гледайте как си я взимат обратно. Така хем раздуват значението на собствената си стойност и чувствата, които раздават на околните, хем ви показват, че имат власт да правят с вас и вашите емоции, каквото желаят. Системата на награди и наказания, която упражняват в сферата на чувствата е най-добрият инструмент за манипулиране на околните и най-вече на безпомощни жертви като децата.

СЪСТЕЗАВАТ СЕ ВАС ПО СТРАНЕН НАЧИН

Всеки път, когато се появите с нова дреха или прическа, нарцистичните родители ще измислят нещо по-добро, за да върнат фокуса на вниманието върху себе си. За тези хора е изключително болезнено центъра на внимание да се измести от тях. Дори и просто да вземете думата, ако се намирате в група от хора, те ще побързат да ви я отнемат, за да могат те да се изявят.

ВСИЧКИ ВАШИ ПОСТИЖЕНИЯ СЕ ПРЕВРЪЩАТ В ПОСТИЖЕНИЯ НА РОДИТЕЛИТЕ ВИ

Нарцистичните родители редовно използват децата си като възможност да увеличават собственото си его и да възвеличаят образа си в лицето на околните. Ако например детето им е спечелило състезание по бягане, те винаги ще намерят начин да обърнат нещата така, че да изглежда техен успех, като например изкоментират нещо като: „наследил е атлетизмът си от мен“ или „добре, че бях аз да го будя толкова рано всеки път за тренировки“. Но така или иначи нищо от това, което правите никога не е достатъчно. Или не е достатъчно добро, или не е достатъчно важно, така че освен да пораснеш с идеята, че не си „достатъчен“, нямаш много възможности.