Ново изследване показва, че кучетата имат много повече гени, участващи в усвояването на скорбялата в сравнение с вълците. Това подкрепя идеята, че най-добрият приятел на човека води началото си от онези вълци, които са били способни да смелят хранителните отпадъци на първите земеделци, пише Би Би Си.

Никой не знае точно кога нашите прародители са се сближили с кучетата. Едно от предположенията е, че това се е случило още когато предците ни са се занимавали с лов и събирателство – кучето е придружавало и пазило древния ловец.

Но другата хипотеза е, че опитомяването е започнало, когато вълците започнали да крадат остатъците от храната и в крайна сметка заживели при човека постоянно.

"Тази втора хипотеза твърди, че когато усядаме и се развива земеделието, сме започнали да събираме бунища около поселищата си. Изведнъж това се оказва нов хранителен ресурс, нова ниша, от която вълците могат да се възползват. Вълкът, който е бил най-способен да се възползва от това, е станал прародител на кучето" обяснява Ерик Акселсон от Университета на Упсала.

Д-р Акселсон и колегите му сравнили генетичната информация от 50 съвременни кучета (от немска овчарка до кокер шпаньол) и 12 диви вълци, за да открият участъците с най-големи разлики. Те открили 36 такива участъка, били основно два типа - гени, отговарящи за развитието на мозъка и гени, отговарящи за метаболизма на скорбялата.