Годината е 1945-а, малко преди края на Втората световна война. Инженер от американската компания Raytheon работи денонощно върху създаването на радарна инсталация за флота. Докато минава един ден покрай магнетрона (генератор на микровълни), който разработва, той усеща нещо странно. Парчето шоколад, останало в джоба му, изведнъж започва да се топи.

Надушил нещо ново,  инженерът веднага отива в близката бакалия. Изобщо не е гладен, просто иска да пробва дали енергията от вълните в магнетрона може да се използва за готвенето на храна. Купува царевица за пуканки и бърза с пакета обратно. Държейки плика близо до енергийната тръба, той наблюдава как зърната се пукат в прекрасни бели и вкусни пухчета. Минути по-късно си хапва

първите пуканки, приготвени на микровълни.

Инженерът се казва Пърси Спенсър, а това, което той току-що е забелязал, ще доведе много скоро до създаването на първата микровълнова печка. След години тя ще направи революция в храненето, а днес е дясната ръка на всяка работеща жена.

Спенсър започва да експериментира с микровълновото лъчение. Втората храна, която опитва да сготви, е  яйце, което поставя близо до магнетронната тръба.  До Спенсър се приближава негов колега и двамата заедно наблюдават как яйцето започва да се тресе и клати. Рязкото покачване на температурата вътре в него  оказва голямо вътрешно налягане.  Точно когато любопитният колега на Спенсър се навежда напред, за да разгледа по-отблизо яйцето, то

експлодира и опръсква с жълтък изуменото му лице.

Физиономията на Спенсър пък се озарява от току-що направеното научно заключение – разтопеното блокче шоколад, пуканките, а сега и гръмналото яйце – всички те са следствие на излагането на микровълновата енергия. Ако едни пуканки може да бъдат приготвени толкова бързо, защо това да не става и с други храни? И експериментите започват.

За да провери откритието си, инженерът прави голяма метална кутия, която оборудва с микровълнов генератор. Конструкцията е такава, че енергията не може да излезе извън кутията. Когато поставя вътре храна, температурата й рязко се покачва.

Какъв е основният принцип? 

Всяка микровълнова фурна работи, като въздейства на храната с нейонизиращо микровълново лъчение. Водата, мазнините и другите вещества в храната поемат енергията от микровълните в процес, който се нарича диелектрично затопляне. Вълните се генерират от магнетрон и по вълновод постъпват в камерата, в която се поставя храната. Тя представлява паралелепипед с метални стени. Всички печки са снабдени със защита за спиране на излъчването на вълните при отваряне на вратата по време на готвене.

На 8 октомври 1945 г. компанията Raytheon подава заявка за патент за изобретението на Спенсър. За да се тества технологията, в ресторант в Бостън е монтирана микровълнова фурна за притопляне на храна. През 1947 г. на пазара излиза първата микровълнова печка, която компанията нарича „Рейдър рейндж”. През 40-те години на миналия век

тя тежи повече от 340 килограма и е висока почти 1,80 метра!

Освен че са много големи, първите микровълнови печки са доста скъпи – всяка от тях струва по около 5000 долара. Те консумират 3 киловата електроенергия, три пъти повече от съвременните модели, а освен това се охлаждат с вода.

Заведения, авиокомпании, обслужващи презокеански полети, и жп ресторанти веднага съзират потенциала на изобретението, което гарантира изключително бързо приготвяне на големи количества храна. Кулинарните експерти обаче скоро забелязват и недостатъците на новото откритие.  Месото не добива златист загар, картофките не стават хрупкави, а си остават някак бели и меки.  Като капак на всичко готвачът на фирмата Raytheon напуска, тъй като президентът  Чарлз Адамс настоява всичко да се приготвя в новата микровълнова печка. Ще са нужни десетилетия, за да бъдат усъвършенствани функциите на фурната, така че тя да може да бъде използвана от средния потребител.