Мислите са последната граница на тайнственост, която авантюристите от големите световни университети и институти се заклеха да превземат. И ще успеят – ако не днес, то в съвсем обозримото бъдеще.

В края на 80-те години на миналия век никой не се интересуваше от технологиите за четене на мисли. Буреносното развитие на рекламния бизнес и програмите за таргетиране на аудиториите обаче показаха каква ценна стока се върти между ушите на потребителите и какво могъщество ще получи оня, който сложи ръка на тази диамантена мина. В резултат на това финансирането на проучванията за картографиране и анализ на функциите на човешкия мозък скочи до небето и днес сме свидетели на небивал прогрес в полето на научния “шаманизъм”. Да не забравяме, че и атомната бомба е била разработена само за четири години.

Оръжието на бъдещето е в собствената ни глава

Проучванията по темата продължават вече десетилетия, но едва тази година невролозите успяха за първи път в историята на човечеството да надникнат в мозъка и да разчетат физическите прояви на нашите мисли. Технологията, която превърна научната фантастика в реалност, е адаптираното сканиране с функционален магнитен резонанс (fMRI), което изобразява на компютърен екран активността на различните мозъчни дялове при размисъл.

“Всеки път, когато вляза в кабината със скенера и видя как мозъкът на човека се появява на екрана заедно с индикаторите на поведението му, си мисля до каква степен това е невероятно, невъобразимо”,  споделя неврологът Марсел Джъст от университета “Карнеги Мелън”. Той нарича процеса “идентифициране на мисли”. Заедно с колегата си Том Мичъл Джъст успя да комбинира способността на уредите за магнитен резонанс да наблюдават мозъка в действие с новите възможности на компютрите да анализират огромно количество данни. Целта на учените е да идентифицират какво точно става в мозъка на хората, когато мислят за определени неща.

Екипът от “Карнеги Мелън” провежда експеримент, в който участниците трябва да мислят за десет предмета. Пет от тях са инструменти от рода на отвертка и чук, а другите пет – сгради като иглу или замък. По време на опита невролозите записват и анализират мозъчната активност на доброволците при мисълта за всеки обект.