Идеята за конструирането на самолет от ново поколение започва да набира скорост в началото на 60-те години и от двете страни на Ламанша. Пътническият самолет на бъдещето. Свръхзвуковата птица, която ще наречем „Конкорд”.
Историята на „Конкорд” е белязана от проблеми, лош късмет, нещастно прицелване в неподходящ момент и дори детински препирни. Новият самолет трябвало да е рожба на титаничен технически и индустриален джойнт венчър между Франция и Великобритания. Идеята била толкова проста, колкото изобщо е възможно – свръхзвуковата птица щяла да лети по-бързо от всичките си конкуренти. Да имаш идея обаче е едно, а да я реализираш – нещо съвсем друго.
Новият самолет полита за пръв път през 1969 г.
След осем години скици, изпитания, изпълнение, отново изпитания и така нататък, почти без отдих. Основният проблем, разбира се, бил постигането на свръхзвукова скорост – мах 2, или още по-точно – 2136 км/ч. Почти над два пъти по-бърза летателна машина от всеки друг пътнически самолет. Двигателите на Rolls-Royce можели да се справят – щели да постигнат достатъчна мощност с четири двигателя. На пръв поглед проблемите били в дизайна на корпуса и крилата, които трябвало да са достатъчно аеродинамични, за да може самолетът да лети при толкова висока скорост. И още нещо важно – да поддържа подемната сила и при по-ниска скорост, защото в противен случай не би могъл да се приземи безопасно. Друго предизвикателство било да се избегне умората на материалите. Когато скоростта превиши скоростта на звука, аеродинамичното съпротивление се удвоява. Дори в най-модерния „Конкорд”
прозорците в пилотската кабина са твърде горещи
на допир при „земна” скорост и пилотът може да си изгори ръцете. Затова са нужни усъвършенствани системи за охлаждане – дори стоманата и алуминият омекват при температури от няколкостотин градуса. И така уравнението, което трябвало да съчетае аеродинамичен корпус, сигурност и скорост от мах 2,02, не било толкова лесно.
Английските и френските инженери измислили три основни пътя към успеха. Единият бил странно М-образно крило. Според техните изчисления подобна форма на крилата би осигурила на самолета скорост от мах 1,2. Твърде бавно. От второто решение в крайна сметка щял да се роди и реално летящият „Конкорд”. Делта крила, с които достига скорост от около мах 1,8. Последната идея била наистина чудесна, но напълно неосъществима по икономически причини. Делта крилата щели да бъдат конструирани почти изцяло от стомана и титан, с шест двигателя. Най-високата скорост, която можели да постигнат, щяла да е мах 3.
