Александро Волта открива и изработва първата електрическа батерия. Тя се състои от редуващи се един върху друг медни и цинкови дискове, разделени с накиснато в солен разтвор кече. Това е първата и десетилетия наред единствена батерия – източник на постоянно ЕДН.

Волта е убеден, че най-ефективно електричество произвежда комбинацията от цинк и сребро и ги влага в батерията си. През 1810 г. получава лично от Наполеон титлата граф, а 9 години по-късно се оттегля от активна дейност. Единицата за електрическо напрежение – волт, е наречена на изобретателя през 1881 г.

Роденият през 1745 г. Волта проговаря едва на четиригодишна възраст, когато вече е смятан за умствено изостанал. Той обаче бързо догонва връстниците си, а родителите му го изпращат в йезуитско училище с амбицията да стане юрист.

Волта обаче има други намерения. През 1774 г. става преподавател по физика в Комо, а неговата голяма страст винаги е било електричеството. Още като ученик Волта написва поема на латински език, посветена на това ново за средата на XVIII век откритие, на същия феномен е посветен и първият му научен труд - De vi attractiva ignis electrici ac phaenomenis inde pendentibus.

През 1775 г. Волта сглобява устройство, създаващо статичен електрически заряд, наречено електрофор (Electrophorus), а през следващите две години изучава газовете и изследва тяхната запалимост с електрическа искра в затворен съд.

Умира на 5 март 1827 г.