Щастието е в гените
Facebook
Twitter„Все на мен ми се случва така!”, възкликна онзи ден Зоя в края на един от „онези дни”, в които никак, ама никак не върви. Колелото й се счупило на път за работа, на обяд се скарала със сервитьорката по повод качеството на ризотото, не получила желания хонорар и в следствие на това беше много, много нещастна. За разлика от Хрис, която се беше запознала със страхотен мъж, който помогнал с оправянето на документите около катастрофиралото й „Фиатче”, и злорадстваше.
Чакайте малко... Не ми излиза уравнението. И на двете мили моми се беше случило по нещо неприятничко. Защо тогава едната подсмърчаше в чая, а другата хихикаше и пускаше мехури в бирата?
Ще кажете – характер. Едната е позволила да бъде смачкана от дребните неща, които могат да се случат на всеки, а другата е видяла лъжичката мед в кацата с катран и я е разбъркала в сутрешното си капучино. Честно ли е? Не, казвате, Зоя сама си е виновна, чувам ви. Но говорите така само защото може би не знаете, че една трета от потенциала ни да бъдем щастливи е заложена в гените ни от самото раждане.
Кой е изтеглил двете къси клечки и му е писано да не е толкова щастлив, колкото останалите? И нищо ли не може да се направи по въпроса?
Прочетете в „Обекти“, бр. 12/2011-1/2012 г.
Споделете вашия коментар тук.