"Кратка история на медицината.
2001 г. пр.н.е. – Ето, вземи тази билка.
1000 г. от н.е. – Остави билката, тя е за езичници! Кажи тази молитва.
1850 г. от н.е. – Да казваш молитви е суеверно! Изпий тази отвара!
1940 от н.е. – В тази отвара има змийско масло! Глътни това хапче!
1985 от н.е. – Това хапче е неефективно! Вземи този антибиотик!
2001 от н.е. – Този антибиотик е синтетичен! Ето, вземи тази билка!"

 

21 век е жертва на вътрешно противоречие – той се разкъсва между любовта и омразата към марихуаната.

За тази болест няма психотерапевт! Рано или късно, нашият объркан 21 век ще трябва да вземе решение, защото на карта е поставен най-големият залог – човешкото здраве. И ето че, след години на спорове „за“ и „против“, едно проучване дава повод да вярваме, че везните категорично се накланят към зелената светлина за зелената билка.

За това трябва да благодарим на д-р Франческа Филби и екипа ѝ от Тексаския университет. Преди няколко години те започнаха да проучват отражението на дългосрочната употреба на марихуана върху мозъка. Изследването, финансирано от Националния институт за злоупотреба с наркотици на САЩ (NIDA), няма за цел да измие образа на „тревата“ в очите на научната общност. Напротив, то е фокусирано върху негативните последствия от употребата й върху мозъчните тъкани. По-конкретно, учените потвърдиха предишни данни, сочещи, че закоравелите тревомани често показват намален обем на сивото вещество в един важен регион на мозъка – орбитофронталната кора, където се намират центровете, свързани със зависимостите и контрола на импулсивността. Ефектът от това е, че за пушачите на трева може да стане трудно да се откажат, когато мозъкът вече е свикнал с приятния еуфоричен ефект от употребата й.

Докато проучвали своите 110 доброволци, 48 от които пушели трева поне четири пъти седмично, а останалите не се докосвали до нея, д-р Филби и колегите ѝ се натъкнали на нещо неочаквано. Магнитно-резонансната томография показала, че любителите на марихуаната неизменно притежават повече и по-сложни функционални връзки между невроните в мозъка. Какво означава това? По-надеждно и по-стабилно предаване на информация, особено в засегнатия орбитофронтален регион. И това не е всичко – канабисът значително подобрявал комуникацията между лявото и дясното полукълбо. Увеличавал се и обемът на бялото вещество в мозъка. За сравнение, ефектът от вещества като алкохола и кокаина е точно обратният.

Защо става така?

Учените предполагат, че сивото вещество е особено чувствително към активната съставка на канабиса – делта-9-тетрахидроканабинол (THC). Когато си взаимодейства често с нея, то започва да прилага един процес, известен като „невронно оплевяване“ – мозъкът чисти невроните, които се използват рядко (оттам и намаленият обем), но подобрява връзките между онези, които са му най-нужни. Това прави мозъка по-ефективен и му помага да се адаптира по-лесно към промени в околната среда. Този процес е естествен и е най-активен, когато растем – в пубертета и ранната зрелост. След 25-годишна възраст темпото му обаче значително се забавя – освен, както се оказа, при потребителите на марихуана. Положителният ефект при тях се запазва през първите 5 до 7 години от употребата ѝ, след което започва да намалява.

Това откритие може да се окаже изключително важно за хората, страдащи от болести, свързани с нарушения в мозъчните връзки. Очевидният пример за това е деменцията – комплексно дегенеративно състояние на мозъка, което води до трайни нарушения на паметта и други основни когнитивни функции. По-малко известно е обаче, че нарушената комуникация между невроните в мозъка е свързана и с най-разпространеното психическо заболяване в света – депресията.

Дългосрочната депресия (LTD) е неврофизиологично нарушение, което се характеризира с понижаване ефикасността на невронните синаптични връзки. Това намалява способността на невроните да комуникират помежду си и така снижава способността ни да учим и запомняме. Освен това засегнатите споделят, че се чувстват малоценни, лишени от надежда и изтощени. Те изпитват тревога дори от изпълнението на обикновени ежедневни задачи като работата и почистването. Засегнатите от болестта по-рядко се женят, по-рядко успяват да се задържат на едно работно място и по-често страдат от сърдечно-съдови и респираторни заболявания. Така депресията се оказва не само здравословен, но и огромен социален проблем.

Дългосрочната депресия не се среща при всички страдащи от обикновена депресия.

Проучване на екип от Университета в Цюрих обаче доказа, че LTD играе ключова роля в превръщането на обикновената депресия в хронична, като същевременно я прави много по-трудна за лечение. Какви симптоми ще развиете, зависи от това кой мозъчен дял е засегнат от LTD – и тъкмо тук става интересно! Тежките симптоми на така наречената голяма депресия се появяват при нарушения в челните дялове – точно онези, които се влияят от канабиса. Пак там се зараждат и други проблеми като обсесивно-компулсивното разстройство, натрапчивите мисли, нарушенията в либидото и манията.

Откритието на д-р Филби е истинска надежда за разработването на максимално ефективен и безвреден лек за подобни заболявания. Съществуващите лекарства, подобряващи връзката между невроните, не действат при всички и имат много странични ефекти. Предишни проучвания потвърждават връзката между канабиса и лечението на тежки депресивни състояния. Още през 2005 г. невролози от Университета в Саскачеуан откриха, че синтетичните канабиноиди намаляват сериозно депресията и тревожността именно като поощряват растежа на нови неврони в засегнатите мозъчни области. Работата на екипа от Тексас, която е много по-мащабна и дългосрочна, е поредният сериозен аргумент в полза на канабиса като лек за депресия и съпътстващите я проблеми.

За да стигне дотам обаче, човечеството трябва да направи една голяма крачка напред в преодоляването на предразсъдъка си към марихуаната. Способни ли сме на това? Може би моментът да превключим на зелено най-сетне е дошъл.

Автор: Елена Панова